Метеорни потоци от януари до март

Тънкият сърп на растящата Луна благоприятства наблюденията на Квадрантидите в началото на януари, а Луната във фаза първа четвърт ще позволи наблюденията на възможния максимум на алфа-Кентавридите в началото на февруари. Пълната Луна прави невъзможно наблюдението на двата максимума на потока делта-Канкриди - традиционния на 17 януари и друг, по-малък, на 11-ти. Това обаче не се отнася за делта-Леонидите в края на февруари. Разсеяния еклиптичен комплекс Виргиниди, действащ от края на януари до средата на април, дава слаби и трудни за наблюдение максимуми през март и в началото на април. По време на интересния за наблюдение период в края на януари и началото на февруари фазата на Луната ще е последна четвърт, което ще представлява известно затруднение за наблюдателите, но ще позволи да се наблюдава най-важния дял от този период - 20-27 януари. В средата на март (около 13 или 17-ти) се очертава пик на гама-Нормидите, невъзможен за наблюдение поради неудобната фаза на Луната. Приблизително изчисленият максимум на двата дневни радиопотока за това тримесечие са: Каприкорниди/Сагитариди - 1 февруари, 14ч.UT и хи-Каприкорниди - 13 февруари, 15 ч.UT. Скорошни радионаблюдения показват, че максимума на [Cap/Sgr] се колебае между 1 и 4-ти февруари, а активността около очаквания пик на хи-Каприкорнидите се очертава слаба, а максимума изместен с един ден напред. Радиантите и на двата потока се намират на по-малко от 10-15° от Слънцето, така че не могат да се извършват визуални наблюдения дори и от южното полукълбо. Освен тези познати радианти, възможно е очакваното пресичане на метеорния рой, породен от дългопериодичната комета Таго-Сато-Косака (C/1969T), да породи метеорна активност около 6ч 20мин на 2-ри януари, но само наблюдателите от южното полукълбо ще могат да наблюдават този поток. Съгласно изчисленията, публикувани от Еско Литинен и Питър Дженискънс, техният радиант би трябвало да се намира в съзвездието Прав ъгъл, с приблизителни координати α = 231°, δ = -57° и λ = 281°633. (Най-близката "ярка" звезда е β Компас, но пък α Кентавър е само на 6-7°). Засега няма данни за активност на потока, възможно е и да няма никаква активност, но пък разстоянието между метеорния рой и Земята няма да е голямо - само около 0.00028 астрономически единици (около 42 000 км). В такива случаи, изчисленият радиант може да се използва единствено като ориентир, и всички метеори от този поток трябва да се нанасят на карти или да се запазват чрез други наблюдателни методи за по-късни анализи. Радиантът не залязва за георграфски ширини по-големи от 35°юж. ш. и за щастие Луната е близо до новолуние.

Квадрантиди (QUA)

Период на активност: 1 —5 януари; Максимум: 3 януари, 18ч.20мин.УТ (λ = 283°16);
ZHR = 		   120 (измения се между ~ 60 —200);
Радиант:	   	   α = 230°, δ = +49°; Движение на радианта: виж Таблица 6 (страница 23);
v = 41 км/с; r = 2.1 за максимума, но не са постоянни;
TFC: 	 	   α = 242°, δ = +75° и α = 198°, δ = +40° (β > 40° Н).
PFC: 	 	   преди 0ч местно време α = 150°, δ = +70°;
	 	   след 0ч местно време α = 180°, δ = +40° и  
	 	   α = 240°, δ = +70° (β > 40° Н).

Новата година започва с впечатляващото завръщане на Квадрантидите за наблюдателите от Северното полукълбо, като очаквания максимум е около 18ч.20мин. UT на 3/4 януари. Луната няма да представлява проблем за наблюдателите, тъй като ще залезе през първата половина на вечерта (Луната е във фаза първа четвърт, близо до новолунието на 31 декември 2005-та). Радиантът се намира в северните части на съзвездието Воловар и за повечето наблюдатели от северното полупълбо не залязва, но пък наблюдения могат да се извършват едва след полунощ когато радиантът се издигне достатъчно над хоризонта и ще продължи да се издига поне до настъпването на сутрешния полумрак. Най-благоприятно за наблюдения ще е в Далечния изток, ако разбира се изчисления момента на максимум съвпадне с наблюдавания. За наблюдателите от южното полукълбо остава интересната възможност да наблюдават евентуални дълги метеори, но ползотворни наблюдения от тези географски ширини са невъзможни.

Изчисленият максимум се базира на данните на IMO от най-добре наблюдаваният максимум (този от 1992-ра), който от 1996-та се потвърждава постоянно и от голяма част от радионаблюденията. Самият максимум е краткотраен, и може да бъде пропуснат дори и при кратко влошаване на времето, нещо обичайно за наблюдателите от северното полукълбо. Това може би е главната причина за силните колебания на стойностите на ZHR от година на година, но е възможно да съществуват и колебания, дължащи се на реални процеси в метеорния рой: през 1998-ма, например, се наблюдаваха високи зенитни часови числа за повече от два часа. Допълнително усложнение внася и фактът, че масовото разпределение на частиците в метеорния рой дава като резултат разлика от 14 часа между максимума на слабите метеори (радио и телескопични) и максимума на ярките (фотографски и визуални). Неколкократно след 2000-ната, но не през всяка година, се проявява и максимум, отчетен при радионаблюдения, между 9-12 часа след визуалния максимум. Тази година той би могъл да се потвърди и с визуални наблюдения, като най-благоприятни места за неговото наблюдения са Европа, Северна Африка и Близкия изток.

Минали наблюдения показват, че радианта е силно разсеян, когато активността не е силна, и се свива по време на максимума, като това най-вероятно се дължи на изключително ниската активност извън часовете на максимума. Особено полезни за изучаване на потока ще са фотографски и видео наблюдения от 1-5 януари на базата на представените по-горе TFC и PFC. От голяма важност ще са и визуалните зарисовки и телескопичните наблюдения.

α-Кентавриди (ACE)

Период на активност: 	28 януари — 28 февруари; Максимум: 8 февруари , 5ч.UT (λ = 319°2);
ZHR = 		променливо, обичайно ~ 6, но е въжможно и >25;
Радиант: 	α = 210°, δ = -59°; Движение на радианта: виж Таблица 6 (страница 23);
v = 56 км/с; r = 2.0;

Алфа-кентавридите би трябвало да са един от главните зимни потоци за наблюдателите от южното полукълбо, за което се съди предимно по скорошни наблюдения, даващи, по общо мнение, много ярки метеори, често и болиди(обекти не по-слаби от -3.0 звездна величина), най често оставящи и следи. Зенитното часово число в максимум варира между 5 и 10, но намалява според скорошните несистематични наблюдения. През години като 1974 и 1980 зенитните часови числа за достигали между 20 и 30. Както и при други южни потоци въпросите са повече от дадените отговори, така че данните не са достатъчни, за да се даде прогноза за активността на метеорния поток. Необходимо е всяка възможност за визуални, фотографски и видео наблюдения да бъде използвана. Радиантът не залязва за по-голямата част от населението на южното полукълбо и се издига достатъчно над хоризонта още рано вечерта. Растящата Луна ще залезе между полунощ и 1ч. местно време, което дава на възможност тази година да се набави голямо количество информация за потока, ако, разбира се, небето е ясно.

δ-Леониди (DLE)

Период на активност: 	15 февруари —10 март; Максимум: 24 февруари (λ = 336°); 
Радиант: 	α = 168°, δ = +16°; Движение на радианта: виж Таблица 6 (страница 23);
v = 23 км/с; r = 3.0;
TFC: 		α = 140°, δ = +37° и α = 151°, δ = +22° (β > 10° N);
		α = 140°, δ = -10° и α = 160°, δ = 00° (β < 10° N).

Възможно е този малък метеорен поток да е разновидност на ранни Виргиниди. Активността е обичайно ниска, а метеорите са предимно слаби, което прави потока особено подходящ за телескопични наблюдения. Визуалните наблюдатели трябва да отбелязват с особено внимание всеки делта-Леонид, така че той да може да бъде различен от метеори, идващи от разположените наблизо радианти на различните виргиниди, както и от спорадичните метеори. Въпреки по-удобното положение на наблюдателите от северното полукълбо, наблюдателите на юг от екватора ще могат да наблюдават и другите радианти в Дева, което улеснява отличаването на метеорите от различните потоци. В нощта на максимума, стареещата Луна изгрява около половин час преди настъпването на утринния полумрак за наблюдателите от южното полукълбо и съвпада с настъпването на полумрака за наблюдателите на север, тоест няма няма да представлява сериозна пречка за наблюдателите. Радиантът на делта-Леонидите ще бъде видим през цялата нощ.