Календар на метеорните потоци за 2007

Въведение

Добре дошли в Календара на метеорните потоци за 2007 на Международната метеорна организация (IMO). Тази година, той е разделен на две неравни части. В първата, по-голямата част от главните метеорни потоци не могат да бъдат наблюдавани, поради значителната фаза на Луната близо до техните моменти на максимум. За сметка на това, през втората половина от годината, нощите около максимумите на метеорните потоци ще са на практика безлунни. Особено добри ще са условията за наблюдение на главните метеорни потоци Персеиди и Геминиди, както и на потоците Дракониди (който е възможно да произведе повишена активност тази година), Ориониди през октомври, Тауриди и Леониди през ноември, както и няколкото малки потока в началото на декември. Главни жертви на лунната светлина тази година са Квадрантидите, η-Акваридите, южните δ-Аквариди и Урсидите. Добре е метеорната активност да се следи през цялата година, но това не е по силите на много хора, затова, от 1991 съставяме този Календар с цел да се упътват наблюдателите за моментите, в които техните усилия ще са особено ползотворни. Въпреки че са включени предвиждания за активността на по-активните нощни и дневни метеорни потоци, опиращи се на най-добрите данни, трябва да се отбележи, че в много случаи, предвидените моменти на максимум на активността могат да се различават с 1° слънчева дължина, и дори още повече за дневните радио потоци, на които съвсем отскоро отново започва да се обръща редовно внимание. Въпреки че са включени предвиждания за активността на по-активните нощни и дневни метеорни потоци, опиращи се на най-добрите данни, трябва да се отбележи, че в много случаи, предвидените моменти на максимум на активността могат да се различават с 1° слънчева дължина, и дори още повече за дневните радио потоци, на които съвсем отскоро отново започва да се обръща редовно внимание. Освен това, активността на метеорните потоци се променя от година на година, което означава, че позоваването на досегашните данни води единствено до приблизителна оценка на моментите на максимум, дори и за големите потоци. Освен това, при някои метеорни потоци се наблюдава разпределение по маса в метеорните роеве, което означава, че радио, телескопичните, видео, визуалните и фотографските моменти на максимум могат да настъпват по различно време, като това явление може да се наблюдава и при другите метеорни потоци. Също така, по-голямата част от данните са от визуални наблюдения, факт, който трябва да се отчете, когато се наблюдава с други средства.

Основата на Календара е Работният списък на визуалните метеорни потоци (виж Таблица 5), който благодарение на редовните обновления се е превърнал в най-точния списък за метеорни наблюдения с невъоръжено око. Но дори и той не може да е изчерпателен, понеже не всички потоци могат да бъдат наблюдавани визуално, а други, само с фотографски, радио и телескопични наблюдения могат да бъдат отделени от другите потоци и спорадичните метеори.

Целта на IMO е да насърчава, Целите на Международната метеорна организация (IMO) са да насърчава наблюденията, да събира резултатите от тях, да извършва надлежните изследвания и да публикува получените анализи, с цел да обобщи наблюденията от цялата планета и да подобри знанията ни за метеорните роеве, пресичащи земната орбита. Резултатите, получени от неколцина наблюдатели, разпръснати по земното кълбо, не могат да ни доставят необходимите за цялостното разбиране на динамиката на метеорните потоци данни, но благодарение на усилията на метеорните наблюдатели по цялата Земя, докладващи от 1988 своите наблюдения на IMO, днес знаем толкова много за тези явления. Това, разбира се, не е повод за самодоволство, но само поради упоритостта на всички наблюдатели днес имаме по-пълна от всякога представа за метеорните роеве, които среща Земята по орбитата си. За да бъдат плодотворни усилията на всички наблюдатели, те трябва да следват стандартизираната методика, изработена от Международната метеорна организация, и да докладват своите наблюдения на съответната комисия във възможно най-кратък след наблюденията срок.

Визуалните и фотографските наблюдения остават най-популярни сред наблюдателите, въпреки че провеждането им може да бъде възпрепятствано от неудобни фази на Луната и най-вече от неблагоприятни метеорологични условия. Телескопичните наблюдения не са толкова популярни, но те позволяват получаването на по-фини структури на радианта, както и засичането на по-слаби метеорни потоци. Все повече наблюдатели провеждат и видеонаблюдения, и техните усилия започват да дават ползотворни резултати. Тези наблюдения имат своите предимства и недостатъци пред фотографските и телескопичните наблюдения, но тяхното провеждане става от все по-голяма важност за метеорната наука. Тези методи имат преимуществата и недостатъците на телескопичните и фотографски наблюдения, както и свои собствени, но в крайна сметка тяхната важност продължава да нараства. Радиоантените могат да се използват по всяко време на денонощието, без да се влияят от метеорологичните условия, фазите на Луната и са единствените, които осигуряват 24 часа данни за активността на потоците. Също така, с този тип наблюдения могат да се отчитат метеорни тела от всякакви размери, от най-големите, произвеждащи болиди(обикновено докладвани и от фотографски и видео патрули и визуални наблюдатели), до най-малките, видими само с радиоприемници и телескопи метеори.

Както и където можете, наблюдавайте. Пожелаваме Ви ползотворна работа и очакваме Вашите данни.

Чисто небе и успех в наблюденията!

Метеорни потоци от януари до март

Пълната Луна ще попречи на наблюдателите от северното полукълбо да проследят максимума на Квадрантидите в началото на януари (който се очаква около 0h30m UT на 4 януари). Подобен проблем стои пред наблюдателите от Южното полукълбо, които няма да могат да наблюдават максимума на α-Кентавридите, който се очаква в 11h UT на 8 февруари. За сметка на това, максимумът на малкия поток δ-Леониди, в края на февруари, няма да пострада от лунната светлина. Интересният период в края на януари и началото на февруари (в който през последните години се предполага че съществуват няколко нови, малки източници, с малък период на активност, с радианти в района на съзвездията Коси на Вероника, Лъв и Дева) се пада в удобно спрямо лунните фази (нова и растяща Луна) време, осигурявайки безлунно небе за вероятно най-важната от този период част, интервала 20-27 януари. В средата на март (около 14-17, при старееща Луна) ще се наблюдава твърде слаба активност, породена от повторна среща с метеорния рой на γ-Нормиди. Активност от този източник почти не се наблюдава в последните години, като някои автори сероизно се съмняват в бъдещи срещи на Земята с този поток. Най-подходящи условия за проследяване на активността на този източник се създават около 17 март, при фаза на Луната 2 дена след новолуние. Теоретични приблизителни моменти на максимуми за дневните радиопотоци това тримесечие са: Каприкорниди/Сагитариди, 1 февруари, 20ч UT; и χ-Каприкорниди — 13 февруари, 22ч UT. Скорошни радио-наблюдения показват, че максимумът на Каприкорниди/Сагитаридите се изменя в интервала 1 —4 февруари, а максимумът на χ-Каприкорнидите се очертава слаб и с точност до 1 ден от дадената дата. Радиантите и на двата потока са на по-малко от 10° —15° на запад от Слънцето, поради което не могат да са обект на визуални наблюдения, дори и от южното полукълбо.

Антислънчев източник (ANT)


Активност:	1 януари —31 декември; с прекъсване от NTA/STA
Максимум:	-;
ZHR =	3
Движение на радианта:	виж Таблица 6 6
v_∞ =	30 км/с
r	~3

В преработеният Работен списък на Визуалните метеорни потоци, отделни еклиптични източници са обединени в един целогодишен радиант, чието движение е дадено в таблица 6.

През януари, антислънчевият източник дава основно слаби метеори, особено подходящи за телескопични наблюдения, с голям, размит, със сложна структура радиант, който вероятно е съставен от няколко по-малки радианта. Визуалните наблюдатели трябва да имат предвид, че размерът на радианта е най-малко 20° по ректасцензия и 10° по деклинация. Подадените на IMO наблюдения през последното десетилетие показват, че най-високата активност на този източник се наблюдава на &lambda, = 297° (17 януари 2007), като ZHR не превишава ~ 3 —4 дори и в този момент. Новолунието на 19 януари не създава пречки, така че вероятно биха могли да се проведат наблюдения около тази дата. Дългите зимни нощи са идеални за метеорни наблюдения, най-вече поради удобното положение на радианта в двете полукълба.

δ-Леониди (DLE)


Активност:	15 февруари —10 март
Максимум:	25 февруари (λ = 336°)
ZHR =	2
Радиант:	α = 168°; δ = +16°
Движение на радианта:	виж Таблица 6
v_∞ =	23 км/с
r =	3.0
TFC:	α = 140°; δ = +37° и
	α = 151°; δ = +22° (β > 10° N)
	α = 140°; δ = -10° и
	α = 160°; δ = +00° (β < 10° N)

Радиантът на този малък поток се намира близо до радианта на антислънчевия източник, но е добре обособен източник, вероятно свързан с астероида (4450) Пан. Тези факти правят δ-Леонидите интересеп за метеорните наблюдатели поток. По принцип, часовите числа са слаби, и метеорите са предимно слаби, което го прави идеален за телескопични наблюдения поток. Визуалните наблюдатели трябва да нанасят с особена точност положенията метеорите на този поток, за да могат те да бъдат отделяни от антислънчевия източник и спорадичните метеори. Наблюдателите от Северното полукълбо имат естествено предимство за наблюдаването на този поток, възможност, която не бива да пренебрегва, като същото се отнася и за под-радиантите на антислънчевия източник. В средата на нощта, растящата Луна залязва, за северното небе, много преди разсъмване, което дава няколко безлунни часа на северните наблюдателите, но в това отношение привилегировани са южните наблюдатели, за които Луната залязва още преди полунощ. Радиантът на δ-Леонидите е видим през цялата нощ.

Метеорна активност от април до юни

Метеорната активност се покачва към края на април-началото на май, с максимумите на Лиридите и π-Пупидите в края на април, изгубените в лунната светлина η-Аквариди (чиито максимум се очаква на 6 май, 12ч UT), и новият в Работния списък поток η-Лириди, с максимум на 9 май, 12ч UT. Към края на май и през по-голямата част от юни се наблюдава висока активност на дневните потоци, като се очакват 6 максимума за този период. Въпреки че се докладват отделни метеори принадлежащи на роевете на о-Цетидите и Ариетиди, предимно от наблюдатели от южното полукълбо, реалистични зенитни часови числа не могат да се изчислят на базата на визуални наблюдения. За радио-наблюдателите, изчислените максимуми в универсално време са както следва: априлски писциди — 20 април, 21ч.; δ-Писциди — 24 април, 21ч.; ε-Ариетиди — 9 май, 20ч.; Майски ариетиди — 16 май, 21ч.; о-Цетиди — 20 май, 19ч.; Ариетиди — 7 юни, 23ч.; ζ-Персеиди — 9 юни, 22ч.; β-Тауриди —28 юни, 21ч. Данните, на които се базират изчисленията, са получени главно при радионаблюдения в периода 1994 —2005, като повечето от тях е трудно да се отделят еднозначно, главно поради близостта им с други радианти. Също така, наблюдава се тенденция към сливане на максимумите на Ариетидите и ζ-Персеиди, даваща като резултат силна активност в началото на юни, която може да се отчете при радионаблюдения. Възможно е максимумите на двата потока да настъпят ден по-късно от горепосоченото. В този период продължава активността на антислънчевия радиант, който при движението си по еклиптиката преминава през съзвездията Везни в края на април, Скорпион и Змиеносец в май, и в Стрелец през юни. Движението на комплекса радиани е дадено на долните две фигури. За северните наблюдатели, фазата на Луната е благоприятна за проследяване на активността на Юнските Лириди, но обстоятелствата не толкова благоприятни за ентусиастите, желаещи да наблюдават Юнски Боотиди в края на юни.

Лириди (LYR)


Активност:	16—25 април
Максимум:	22 април; 22h30m UT (λ = 32°32; променлив – виж текста)
ZHR =	18 (променлив – стига до 90)
Радиант:	α = 271°; δ = +34°
Движение на радианта:	виж Таблица 6
v_∞ =	49 км/с
r =	2.1
TFC:	α = 262°; δ = +16° и
	α = 282°; δ = +19° (β > 10° S)

Дадената слънчева дължина на максимума, λ= 32°32, отговаря на момента на “идеален” максимум, особеност на потока, открита от Аудриус Дубиетис и Райнер Арлт, в тяхна статия от 2001, която представлява най-подробното изследване на метеорния поток в наши дни, основаващо се на данните, постъпили в IMO в периода 1988-2000. Оказа се, че моментът на максимум се изменя различните години, като варира в интервала λ = 32°0 —32°45 (което, за 2007, отговаря на периода от 22 април, 14ч45мин до ?23 април, 1ч45мин UT). Активността на потока е също променлива. Максимум, близък до идеалния, дава високи зенитни часови числа, ~ 23, докато отдалечени от идеалния момент максимуми дават ниски ZHR: ~ 14. (За последно много висока активност се е наблюдавала извън изучавания период, през 1982 на територията на САЩ, но високите часови числа(~90) са се задържали за кратко.) Средните ZHR са около 18 през последните тридесет години Въпреки че обикновено се счита, че максимума е краткотраен и активността около максимума рязко се покачва, цитираното изследване показва, че ширината на максимума във времето също не е постоянна. След измерване на времето, за което зенитните часови числа са над средните, (пълната ширина на полумаксимума), беше установено, че ширината на също се променя: от 15 часа (през 1993) до 62 часа (през 2000). Все пак, много високи часови числа се наблюдават само няколко часа. Друга интересна особеност, отличена при данни от наблюдения от началото на 20-ти век е, че в случаите, в които се наблюдават високи зенитни часови числа, се наблюдава за кратко и увеличаване на броя на слабите метеори. Така че, непредсказуемостта на потока прави наблюдаването му изключително интересно, още повече че не може да се определи кога ще се случи следващото покачване на активността.

Лиридите се наблюдават най-добре от северното полукълбо, но могат да се наблюдават и от много места под и над Екватора, и също така са подходящи за всякакъв вид наблюдения. След изгрева на радианта, наблюдения могат да се провеждат след 22ч.30мин. местно време, за северното полукълбо, но само след полунощ за южното полукълбо. Растящата Луна, която на 24 април е в първа четвърт, в нощта на 22 април залязва около 1ч. местно време, за 45° северна ширина, което дава на наблюдателите възможност да наблюдават няколко часа на безлунно небе (с увеличаване на географската ширина, условията постепенно се влошават). За 45° южна ширина, Луната залязва много по-рано, така че през по-голямата част от времето, когато радиантът ще е над хоризонта, Луната ще е залязла. Ако се случи максимум, близък до идеалния, той ще може да се наблюдава най-добре от Европа, Северна Африка, Централна Азия, но както беше отбелязано по-горе, напълно възможен е и друг момент на максимум в указания период.

π-Пуппиди (PPU)


Активност:	15—28 април
Максимум:	24 април; 3ч40м UT (λ = 33°5)
ZHR =	Периодична променливост; до 40
Радиант:	α = 110°; δ = -45°
Движение на радианта:	виж Таблица 6
v_∞ =	18 км/с
r =	2.0
TFC:	α = 135°; δ = -55° и
	α = 105°; δ = -25° (β < 20° N)

Този млад метеорен поток възниква от кометата 26P/Григ-Скжелеруп, като активност се наблюдава от 1972. Завишени зенитни часови числа(~40) са се наблюдавали през 1977 и 1982, когато родителската комета е била в перихелий, но преди 1982 се е наблюдавала само малка активност. През 1983 ZHR е било около 13, което предполага, че частици от метеорния рой се се разпрострели по дължината на орбитата, както предвижда и теорията. Последното преминаване на кометата Григ-Скжелеруп през перихелий се случи през 2002, но през април 2003 не беше наблюдавана никаква активност от този поток. Следващото преминаване през перихелий се очаква през март 2008, когато π-Пупидите могат да станат потенциално интересни. Повишена активност тази година е малко вероятна. Редовни наблюдения обаче са необходими, тъй като е възможно краткотрайни максимуми да са били пропускани в миналото.

Наблюдателите от южното полукълбо имат по-благоприятно разположение за наблюдение на пи-Пупиди, като наблюдения могат да се провеждат преди полунощ местно време, тъй като радиантът залязва около 1ч. На 24 април, Луната в първа четвърт залязва около полунощ, оставяйки кратка възможност за наблюдения. Подходящи места, в комбинация с тъмно откъм лунна светлина небе, се откриват в Южна Америка, ако са точни прогнозите за момента на максимум. Досега са докладвани най-вече визуални и радио наблюдения, но тези бавни и ярки метеори за идеали за фотографски наблюдения. Досега не са докладвани никакви детайлни телескопични и видео наблюдения.

Юнски Лириди (JLY)


Активност:	11—21 юни
Максимум:	16 юни (λ = 85°)
ZHR =	променливо - 0—5
Радиант:	10 юни: α = 273°; δ = +35°
	15 юни: α = 277°; δ = +35°
	20 юни: α = 281°; δ = +35°
v_∞ =	31 км/с;
r =	3.0.

Този възможен източник не е включен в текущия работен списък на IMO, понеже последните съобщения за неговата активност са от 70-те години на XX век (първото появяване на този поток е през 1966), а доказателства за неговото съществуване след тези дати на практика няма. През 1996 няколко независими наблюдатели съобщиха за наблюдавани отделни юнски лириди, но никаква активност не е била наблюдавана в последствие. Възможният момент на максимум през 2007 се пада почти на новолуние, давайки идеална възможност на наблюдателите, които искат да проверят активността на потока. Радиантът отстои на няколко градуса от ярката звезда Вега (α Лира) което го прави лесеп за намиране и видим през кратките летни нощи за наблюдателите от северното полукълбо. Всъщност, в литературата няма съгласие за точното му положение, така че всички потенциални юнски лириди трябва да се нанасят с особена точност, като се обръща особено внимание на видимата ъглова скорост на метеорите. Особено полезни ще са и фотографски и видео наблюдения, потвърждаващи или отричащи активността на този източник.

Юнски Боотиди (JBO)


Активност:	22 юни—2 юли
Максимум:	27 юни; 20ч00м UT (λ = 95°7)
ZHR =	променливо: - 0—100+
Радиант:	α = 224°; δ = +48°
Движение на радианта:	виж Таблица 6
v_∞ =	18 км/с
r =	2.2
TFC:	α = 156°; δ = +64° и
	α = 289°; δ = +67° (β = 25°—60° N)

След неочакваното си завръщане през 1998, когато бяха наблюдавани зенитни часови числа между 50 и 100, и дори повече, а високата активност се задържа повече от половин ден, този поток беше включен отново в текущия работен списък на визуалните метеорни потоци на IMO Подобно завръщане, но с по-малки часови числа: ~ 20 —50 беше наблюдавано на 23 юни 2004, ден по-рано от предизчисления максимум. Насърчаваме всички наблюдатели да следят редовно активността на този поток, поне през най-активния му период, за да бъдат отчетени евентуални бъдещи покачвания на активността. Преди 1998, само три случая на висока активност са били наблюдавани: през 1916, 1921 и 1927, и никакви прояви след това, което означава, че през този период метеороидите от този рой не са срещали Земята. Въпреки, че скорошни теоретични модели обогатиха знанията ни за потока, неговата динамика още не е напълно изяснена. В най близкото си до земната орбита положение кометата 7P/Понс-Винеке (родителско тяло на роя) се намира на 0.24 астрономически единици, което означава, че високата активност през 1998 и 2004 се дължи на вещество, изхвърлено от кометата при нейни предишни преминавания през перихелий, което сега се намира на различна от кометата орбита. За последно кометата е преминала през перихелий през 2002, следващото преминаване се очаква в края на 2008. Двете прояви на висока активност трябва да са били причинени от прах и отломки, изхвърлени от кометата при различни нейни преминавания през перихелий през XIX век. Няма основателни причини да се смята, че през 2007 може да се наблюдава висока активност, освен това, близостта на второто пълнолуние за юни, на 30-ти, ще създаде сериозни проблеми на наблюдателите. Залезът на Луната, между 1ч. и 2ч. местно време, ще даде краткотрайна(на някои места особено краткотрайна!) възможност за наблюдения. За по-северните ширини, но при които полумрака не продължава цяла нощ, радиантът се намира на удобна височина. Всички наблюдателни техники могат да бъдат използвани.

Метеорни потоци от юли по септември

Ниската активност на антислънчевия източник се компенсира от множеството радианти във Водолей и Козирог, до края на август. Пълнолунието в края на юли прави невъзможно наблюдението на много потоци чак до средата на август, включително Южните Рибиди(28 юли), Южни δ-Аквариди (около 28-30 юли) и α-Каприкорнидите (около 30 —31 юли). Най-важният момент от активността на Персеидите се пада при новолуние, лунната светлина няма да пречи и на максимума на κ-Цигнидите. В началото на септември се очаква максимума на α-Ауригидите, (около 12ч30мин UT на 1 септември), но растящата Луна ще бъде сериозна пречка за наблюденията. Условията се подобряват за Септемврийските Персеиди. За дневните радионаблюдатели, въпреки заниженият интерес през май-юни, остават невъзможните за визуални наблюдения γ- Леониди (максимум на 25 август, 21ч UT, но не е потвърден от скорошните радионаблюдения), както и малкият поток Секстантиди. Максимумът на Секстантидите се очаква на 27 септември, но може да настъпи и по различно време: през 1999 беше докладвана висока активност на 27 септември, 22ч. UT, докато през 2002 не беше намерен никакъв максимум на 27, а за сметка на това имаше силна активност на 29-30! Изглежда вероятно няколко малки максимума в началото на октомври да се дължат на този радиопоток. Пълната Луна създава сериозни затруднения на визуалните наблюдатели, опитващи се да проследят активността на същите тези Секстантиди, чиито радиант изгрява час преди зората и в двете полукълба.

Аквариди и Каприкорниди

Южние δ-Аквариди (SDA)


Активност:	12 юли—19 август
Максимум:	28 юли (λ = 125°)
ZHR =	20
Радиант:	α = 339°; δ = -16°
Движение на радианта:	виж Таблица 6
v_∞ =	41 км/с
r =	3.2
TFC:	α = 255° - 000°; δ = 00° - +15°
	изберете двойки полета отдалечени на, примерно, 30α по α (β < 40° N)

α-Каприкорниди (CAP)

Активност:	3 юли —15 август
Максимум:	30 юли (λ = 127°)
ZHR =	4
Радиант:	α = 307°; δ = -10°
Движение на радианта:	виж Таблица 6
v_∞ =	23 км/с
r =	2.5
TFC:	α = 255° - 000°; δ = 00° - +15°
	изберете двойки полета отдалечени на, примерно, 30° по α (β < 40° N)
PFC:	α = 300°; δ = +10° (β > 45° N
	α = 320°; δ = -05° (β 0° to 45° N)
	α = 300°; δ = -25° (β < 0°)

През последните години бяха проведени няколко изследвания на еклиптичните роеве, които дават множеството радианти във Водолей, както и α-Каприкорнидите. Изследванията се основаваха на визуалните и видео наблюдения, постъпили в IMO. Като цяло, беше потвърдено наличието на ясно изразени максимуми на SDA, и CAP, но не бяха открити ясни максимуми на SIA и NIA, което не е изнедада, поради едва забележимите ZHR. Най-големи странности бяха открити в NDA, за които не бе намерен никакъв максимум, тъй като зенитните часови числа рядко превишават 3. Скорошни изследвания показаха, че радиантът на NDA се намира изцяло в антислънчевият източник, (движение на радианта на страница 13). Потоците SIA, NIA, и NDA не са включени в новия Работен списък на визуалните метеорни потоци.

Действащите по това време потоци, с изключение на CAP, чието наблюдение е невъзможно поради значителната фаза на Луната, като антислънчевият източник и SDA са богати на слаби метеори, което ги прави особено подходящи за телескопични наблюдения, въпреки че и визуални наблюдения не са невъзможни, понеже, предимно по-южните източници, дават и ярки метеори. За SDA, като най-активен източник, освен визуалните, особено полезни ще са и радионаблюдения, понеже потокът понякога проявява изключително силна активност, уловима от радиоантените. Такова струпване на радианти в такава малка област често затруднява наблюдателите в разграничаването на метеорите, идващи от различни източници. За визуалните наблюдатели се препоръчва преди всичко да нанасят точно метеорите, преди да се опитват да определят поточната принадлежност. Радиантите на SDA, CAP и ANT са над хоризонта през по-голямата част от нощта, а периодът 8 —24 август е най-благоприятен по отношение на фазите на Луната.

Персеиди (PER)


Активност:	17 юли —24 август
Максимум:	13 август; 5ч —7ч30ч UT (λ = 140°0 —140°1) - но см. текст
ZHR =	100
Радиант:	α = 046°; δ = +58°
Движение на радианта:	виж Таблица 6
v_∞ =	59 км/с; r = 2.6
TFC:	α = 019°; δ = +38° и
	α = 348°; δ = +74° до 2ч местного времени
	α = 043°; δ = +38° и
	α = 073°; δ = +66° след 2ч местно време (β > 20° N)
IFC:	α = 300°; δ = +40°; α = 000°; δ = +20° or
	α = 240°; δ = +70° (β > 20° N)

Персеидите са един от най-вълнуващите и динамични потоци от 90-те години на ХХ. век, с резки повишения на активността, даващи еквивалетни ZHR (EZHR) от 400+ през 1991 и 1992. Оттогава активността е спаднала до ~ 100 —120 в края на миналото десетилетие, 1990s, а през 2000 рязък пик на активността не беше намерен. Това се и очакваше, понеже главният максимум е свързан с преминаването през перихелия на кометата 109P/Суифт-Тътл, случил се за последно през 1992. Периодът на кометата е 130 години, така че тя сега се отдалечава по посока на външните части на Слънчевата система. Като следствие от това, теорията сочи, че активността на потока по време на отдалечаването на кометата трябва да намалява. Обаче, според някои предвиждания, периода 2004-6 се очакваше засилване на активността, с пикове преди този на главния максимум, и в резултат през 2004 се наблюдава такъв пред-максимум, близък до изчисления, през 2005 спадна до обичайните нива, а за потопения в лунна светлина максимум от 2006, към момента, в който съставяме този текст, нищо необичайно не е забелязано. При всички случаи, активността за 2007 също се очаква да е на обичайните нива. При наблюденията от периода 1991-99 бе забелязано средно годишно отместване на положението на радианта в момента на максимум от около +0°05 по λ спрямо “стария” момент на максимум, така че новият максимум се очаква около 9ч UT на 13 август (λ = 140°16), малко винаги намирания, „традиционен“ максимум, който е даден по-горе. Друга особеност е третичният максимум, който се открива в данните на IMO от 1997 —99, който се пада на λ = 140°4, което отговаря на 15ч UT на 13 август. Наблюдателите трябва да са наясно, че тези данни не да упътване за наблюдение на най-добрите моменти от активността на Персеидите, тези моменти не се изпускат само при редовни наблюдения!

Каквато и да е активността, максимумът или максимумите около датата 13 август са идеално разположени по отношение на фазите на Луната(новолуние на 12 август). За средните северни ширини, радиантът изгрява около 22-23 часа местно време. Ранните сутрешни часове за максимумите благоприятстват наблюдателите от Северна Америка и северните части на Южна Америка, докато максимумът от 15ч UT благоприятства наблюдателите от Далечния Изток.

Малко е необходимо, за да бъдат убедени визуалните и фотографските наблюдатели за наблюденията на този поток, но що се отнася до телескопичните наблюдения, ще отбележим, че са от особена полза за уточняването на възможната сложна структура на радианта, нещо, което не може да бъде определено с визуални наблюдения. Видеонаблюденията говорят за проста структура на радианта. Радионаблюденията биха могли отрано да потвърдят, или дори открият ненаблюдавани досега максимуми, ако местоположението на наблюдателите или климатичните условия не позволяват те да бъдат наблюдавани. Главното неудобство на потока е, че не може да бъде наблюдаван от по-голямата част от южното полукълбо.

κ-Цигниди (KCG)


Активност:	3 —25 август
Максимум:	13 август; (λ = 145°)
ZHR =	3
Радиант:	α = 286°; δ = +59°
Движение на радианта:	виж Таблица 6
v_∞ =	25 км/s
r =	3.0
IFC:	α = 330°; δ = +60° и
	α = 300°; δ = +30° (β > 20° N)

Тънкият лунен сърп залязва в ранните часове на вечерта, така че не лунната светлина ще е пречка за наблюденията на очаквания максимум на κ-Цигнидите, който поради своите особености може да се наблюдава главно от северното полукълбо. Стойността на популационния му индекс (r) показва изобилие на слаби метеори, което прави най-подходящи телескопични и видео наблюдения, но за визуалните наблюдатели отбелязваме, че се докладват и бавни болиди, идващи от този източник. Поради близостта си до северния еклиптичен полюс, който се намира в съзвездието Дракон, радиантът почти не променя положението си по небесната сфера. Някои автори говорят за периодичност в активността на потока, която може би е свързана с периодичността на наблюдаваните болиди. За потвърждението или отхвърлянето на това твърдение са необходими повече данни, въпреки пренебрегването на този поток спрямо скоро отминалите Персеиди.

Септемврийски Персеиди (SPE)


Активност:	3 —17 септември
Максимум:	9 септември; (λ = 166°7)
ZHR =	5
Радиант:	α = 060°; δ = +47°
Движение на радианта:	виж Таблица 6
v_∞ =	64 км/с
r =	2.9
TFC:	α = 052°; δ = +60°; α = 043°; δ = +39° и
	α = 023°; δ = +41° (β > 10° S)

Този северен поток е част от слабо наблюдаваните източници, с радианти в Овен, Персей, Касиопея и Колар, активни от края на август до началото на октомври. През август 1997, британски и италиански наблюдатели, независимо едни от други, докладваха възможен нов източник в Овен. Този поток, както и близкия радиант на δ-Ауригидите бяха изследвани от Аудриус Дубиетис и Райнер Арлт, въз основа на данните на IMO от 1986 и техните параметри бяха съществено актуализирани.

α-Ауригидите са по-активния поток от двата съвпадащи радианта (другият са Септемврийските Персеиди), с неочаквани прояви на висока активност през 1935, 1986 и 1994, когато еквивалентните ZHR са били ~ 30 — 40. Потока обаче не се наблюдава регулярно през последните години, така че е възможно отминали прояви на висока активност да са били пропускани от наблюдателите (Само трима наблюдатели са осигурили данни при максимумите през 1986 и 1994 , например!)

Септемврийските Персеиди и δ-Ауригидите, чиито радианти и максимуми действително съвпадат, бяха обединени под едно наименования в Работния списък до 2006. Понеже кривите на активността ясно говорят за два отделни потока, решихме от тази година да бъдат въведени отделни наименования: Септемврийски Персеиди и δ-Ауригиди. Около 17 септември, метеорите, идващи от двата потока са неотделими, но не се препоръчва метеорите да се причисляват към два различни потока, след като радиантите им са неотделими.Фазата „δ-Ауригиди” изглежда дава слаб максимум на λ = 181° (за 2007 – 24 септември; ZHR ~ 3, r = 2.5), но понеже е трудно да се определи моментът на максимум, най-голямата активност може да се прояви и до λ = 191° (4 октомври 2007).

Радиантите в или близо до Колар се издигат на удобна височина около 23ч —0ч местно време, за наблюдатели с северното полукълбо, за началото на есепта. Максимумът на Септемврийските Персеиди се очаква при новолуние, което го прави по-удобен за наблюдения спрямо другите потоци от този период. Особено ценни при уточняване на положенията на всички тези радианти са телескопичните наблюдения, като изключително се препоръчва едновременното наблюдение на β-Касиопеиди. Както винаги, ценни ще са и всички визуални, фотографски и видео наблюдения.

Антислънчев източник (ANT) през септември


Активност:	До 25 септември, когато NTA/STA вземат предимство
Максимум:	-
ZHR =	3
Движение на радианта:	виж Таблица 6
v_∞ =	30 км/с
r	~3

В началото на 2001, Аудриус Дубиетис проведе изследване на събраните от IMO данни за Писцидите (сега включени в дефиницията за ANT) за периода 1985 —1999, които потвърдиха сега познатите параметри на потока, но също така, че това е един от най-слабо наблюдаваните потоци! Радиантът му се намира близо до точката на пролетното равноденствие, в следствие на което той може да бъде наблюдаван еднакво добре от двете полукълба през септември. Тази година, растящата Луна съкращава на две наблюдателната нощ, понеже залязва в края на вечерта (за средни северни ширини) до ранните часове на утринта (за средни южни ширини). антислънчевият източник може да бъде наблюдаван с видео и телескопични методи, както и систематични визуални наблюдения.

Метеорни потоци от октомври по декември

Очертава се доста обещаваща последна четвърт от годината, като само Урсидите няма да могат да се наблюдават поради близостта им с пълната Луна. Родителската комета на Урсидите, 8P/Тътл преминава през перихелий през януари 2008, но в миналото не е наблюдавана директно свързана с това явление необичайна активност, и никакви прогнози за повишени ZHR не са правени за 2007, към момента на изготвянето на този текст. Обичайният максимум на Урсидите се очаква между 1ч —3ч30мин UT на 22 декември. Наскоро добавени в Работния списък са и Лео Миноридите, с максимум на 24/25 октомври, но за тази дата Луната залязва след 5 часа местно време за северните ширини.

Дракониди (GIA)


Активност:	6 —10 октомври
Максимум:	9 октомври; 4ч30м UT (λ = 195°4 - но виж текста)
ZHR =	Периодично изменчиво: стига до „метеорни бури“
Радиант:	α = 262°; δ = +54°
Движение на радианта:	пренебрежимо малко
v_∞ =	20 км/с
r =	2.6
TFC:	α = 290°; δ = +65° и
	α = 288°; δ = +39° (β > 30° N)

Драконидите са периодичен поток, даващ понякога зрелищни, кратки метеорни „бури“, два пъти предния век, през 1933 и 1946, и по-ниски ZHR през други години (ZHR ~ 20 —500+). Най-силните прояви на висока активност се наблюдават в годините, в които родителското тяло на роя, кометата 21P/Джакобини-Цинер е в перихелий, както през юли 2005.

През октомври 2005 бе наблюдавана неочаквано голяма активност, в момента на пресичането от Земята на линията на възлите на кометата, около λ = 195°40 —195°44, което вероятно е среща с частици от кометата, изхвърлени през 1946. Визуалните ZHR бяха ~ 35, но радарните наблюдения говорят за доста по-големи часови числа, стигащи до 150. Максимумът беше намерен от радионаблюдателите, макар да не е толкова изразителен. Моментите на максимума се променят през последните години, варирайки от λ = 195°075 (през 1998; EZHR ~ 700), което отговаря на 8 октомври 2007, 20ч30мин UT, Земята се намира във възела на орбитата на 21P на λ 195°63 —195°76 (прояви на висока активност през 1999, когато кометата не е била в перихелий; ZHR ~ 10 - 20), равняващо се на 9 октомври 2007, 10ч —13ч UT.

Радиантът не залязва за повечето наблюдатели от северното полукълбо, но е по-високо пред полунощ и в ранни зори за началото на октомври. Новата Луна на 11 октомври дава добра наблюдателна възможност, каквото и да покаже потокът – дори това да е нищо, наблюдаемо с просто око. Драконидите са особено бавни, което ги прави лесни за отделяне от спорадичните метеори, случайно идващи от радианта.

ε-Геминиди (EGE)


Активност:	14 —27 октомври
Максимум:	18 октомври; (λ = 205°)
ZHR =	2
Радиант:	α = 102°; δ = +27°
Движение на радианта:	виж Таблица 6
v_∞ =	70 км/с
r =	3.0
TFC:	α = 090°; δ = +20° и
	α = 125°; δ = +20° (β > 20° S)

Слаб източник, чиито характеристики и активност почти напълно съвпадат в тези на Орионидите, така че особено внимание ще се отделя на разделянето на метеорите от двата радианта, най-вече с телескопични и видео, но също и с визуални наблюдения. Луната, във фаза първа четвърт, ще залезе около полунощ (за наблюдателите на север от Екватора), или около полунощ (за южните наблюдатели), което дава възможност за получаване на немалко наблюдателни данни от наблюдатели и от двете полукълба. За северните наблюдатели, радиантът ще е на по-удобна височина, което прави много добри условията за наблюдение след полунощ.

Ориониди (ORI)


Активност:	2 октомври—7 ноември
Максимум:	21 октомври; (λ = 208°)
ZHR =	25
Радиант:	α = 95°; δ = +16°
Движение на радианта:	виж Таблица 6
v_∞ =	66 км/с
r =	2.5
TFC:	α = 100°; δ =+39° и
	α = 75°; δ = +24° (β > 40° N) или
	α = 80°; δ = +01° и
	α = 117°; δ = +01° (β < 40° N)

Радиантът на потока, близо но небесния екватор, се издига на удобна височина над хоризонта около полунощ, за наблюдатели и от двете полукълба, като за северните наблюдатели радиантът кулминира малко преди полунощ, което прави потока достъпен за наблюдение от, на практика, цялото земно кълбо. Луната, в значителна фаза, ще залезе около 0ч30мин —2ч30мин за всички наблюдатели, така че лунната светлина няма да пречи в моментите на най-добра видимост на радианта. Аудриус Дубиетис направи подробен анализ на данните на IMO за периода 1984-2001 и началото на 2003, което доведе лека промяна в данните за ZHR и r. И двете величини не са постоянни в изучавания интервал, като максималното ZHR варира ~14-30. Освен това, изглежда се потвърждава, 12-годишна периодичност, за която се съобщава от началото на ХХ век, което пък означава, че трябва да се наблюдава повишена активност в периода 2008-2010, и ZHR около 20-25 тази година. Постоянно се потвърждава, че Орионидите имат няколко по-малки максимума, освен главния, които дават на практика постоянна активност на потока в нощите около главния максимум. През 1993 и 1998 беше наблюдаван подмаксимум, при който активността почти достигна тази на главния максимум. Всички наблюдения биха били особено плодотворни в този период, още повече че близката но новолуние Луна няма да осветява небето. В миналото са докладвани няколко вторични радианта, но скорошни подробни видео-наблюдения показват, че радиантът има доста по-проста структура, което показва, че се появяват сериозни затруднения за наблюдателите при определянето на точното положение на този радиант.

Тауриди

Южни Тауриди (STA)


Активност:	25 септември—25 ноември
Максимум:	5 ноември; (λ = 223°)
ZHR =	5
Радиант:	α = 052°; δ = +13°
Движение на радианта:	виж Таблица 6
v_∞ =	27 км/с
r =	2.3
TFC:	Изберете двойка полета разделени на ~ 10° на запад или на изток от радианта (β > 40° S)

Северни Тауриди (NTA)


Активност:	25 септември—25 ноември
Максимум:	12 ноември; (λ = 223°)
ZHR =	5
Радиант:	α = 058°; δ = +22°
Движение на радианта:	виж Таблица 6
v_∞ =	29 км/с
r =	2.3
TFC:	виж Южни Тауриди

Тези два потока са част от радиантите, свързани с роя на кометата 2P/Енке. Определянето на техните радианти се извършва най-добре както чрез визуални и телескопични наблюдения, така и чрез фотографски и други методи, понеже радиантът е размит, и заема не малка област от съзвездието. Двата потока бяха изследвани, наскоро, въз основа на данните на IMO от Михаела Триглав. Радиантите на Тауридите не са много отдалечени от антислънчевият източник, като се явява невъзможно тяхното отделяне от този радиант. Метеори, идваши от антислънчевият източник, макар той да действа през цялата година, не следва да се докладват по време на активността на Тауридите.

Яркостта и относителната ниска скорост на повечето Тауриди правят потока предпочитан от фотографите, но тези фактори, заедно с ниските часови числа, но постоянни часови числа, правят потока идеален за обучение на начинаещи наблюдатели. Активността и на двата потока дава плосък максимум, продължаващ около 10 ден, в началото на ноември, а и в този период, понякога потоците дават и ярки болиди, макар и не всяка година. В свое изследване, Дейвид Ашър установи, че нарасналите бройки на болидите може да се дължат на струпване на по-едри частици във вътрешността на метеорния рой. Изчислените среши на Земята с тези сгъстявания са за 1995, 1998 и 2005. През 1995, впечатляваш брой ярки метеори са били наблюдавани от края на октомври до началото на ноември. През 1998 зенитните часови числа (ZHR) достигнаха обичайните в края на октомври, а броят на ярките метеори се увеличи като цяло. Най-впечатляващата, и най-добре наблюдавана, среща на Земята със сгъстяванията в роя е тази от 2005, с много, понякога много ярки болиди, и завишени ZHR на двата потока от около ~ 10 —15, които се задържаха от около 29 октомври до 10 ноември. В края на октомври и началото на ноември Луната е в значителна фаза, но пък наблюдателите ще се радват на безлунно небе за периода на обичайната активност в средата на ноември. За щастие, следващата потенциална среща с сгъстения рой не се очаква преди 2008, но наблюдения, във времето, през което не се очаква висока активност, за проследяване на необичайни прояви никога не е излишна, и е особено ценна. Близостта на радиантите с еклиптиката дават възможност на всички метеорни наблюдатели да наблюдават, но все пак наблюдателите от северното полукълбо са малко по-добре разположени, понеже за тях отстоянията на радиантите от зенита не се променят особено в последните есепни нощи. Но в Южното полукълбо, все пак, наблюдения са възможни поне от 3 до 5 часа около полунощ местно време, когато радиантите са на удобна височина над хоризонта.

Леониди (LEO)


Активност:	10 —23 ноември
Максимум:	18 ноември; 2ч50м UT (λ = 235°27) - но см. ниже
ZHR =	15+?
Радиант:	α = 153°; δ = +22°
Движение на радианта:	виж Таблица 6
v_∞ =	71 км/с
r =	2.5
TFC:	α = 140°; δ = +35° и
	α = 129°; δ = +06° (β > 35° N) или
	α = 156°; δ = -03° and
	α = 129°; δ = +06° (β < 35° N)
IFC:	α = 120°; δ = +40° до 0ч местного времени (β > 40° N)
	α = 120°; δ = +20° до 4h местно време
	α = 160°; δ = 00° послн 4h местно време (β > 00° N)
	α = 120°; δ = +10° до 0h местно време и α = 160°
	δ = -10° (β < 00° N)

Както и показа случилото се през 2003 и 2004, когато бяха наблюдавани завишени ZHR ~ 20—40, интересът към този поток не спада, въпреки че отмина периодът на метеорни дъждове, породени от преминаването през перихелий на родителското тяло, кометата 55P/Темпъл-Тътъл. Вероятната повишена активност не беше отчетена към момента на писането на този текст, но до 2009 няма основания да очакваме нещо необикновено. През 2007 се очаква единствено обичайният максимум, който наблюдаваме в момента на пресичането на линията на възлите на родителската комета. При това положение, ще се наблюдават часови числа, близки до тези, които се наблюдават когато кометата е далеч от перихелия си. Все пак, нищо не е сигурно за активността през 2007, затова следете редовно за актуализации и нови предвиждания! Радиантът се издига на удобна височина около полунощ местно време (малко по-късно за наблюдатели от южното полукълбо), което, за 18 ноември, е приблизително моментът в който растящата Луна ще залезе. Моментът на максимум поставя в най-добро положение наблюдатели от Европа, Африка и Близкия Изток. Наблюдения с всякакви средства са добре дошли.

α-Моноцеротиди (AMO)


Активност:	15 —25 ноември
Максимум:	22 ноември; 3x10v UT (λ = 239°32)
ZHR =	променливо - обикновено~ 5; но може да стигне до ~ 400+
Радиант:	α = 117°; δ = +01°
Движение на радианта:	виж Таблица 6
v_∞ =	65 км/с
r =	2.4
TFC:	α = 115°; δ = +23° и
	α = 129°; δ = +20° (β > 20° N) или
	α = 110°; δ = -27° and
	α = 098°; δ = +06° (β < 20° N)

Друг метеорен поток, способен на изненади. Най-скорошната проява на висока активност е тази от 1995 (с най-високи EZHR, ~ 420, задържали се само 5 минути, а по-ниски, но все пак големи часови числа са наблюдавани около половин час). Множество наблюдатели от цяла Европа са наблюдавали и докладвали наблюденията си, което е ни позволи да осъвременим напълно параметрите на потока. Засега не се потвърждава хипотезата за 10-годишна периодичност в проявленията на потока – нищо особено не беше наблюдавано през 2005, а и лунната светлина беше съществена пречка. Насърчаваме наблюдателите да продължат със следенето на потока, в случай на други неочаквани събития. Краткостта на предишните интересни събития е указание, че всяка възможност за наблюдения при чисто небе трябва да се използва, а почивките около предизчисления момент на максимума да се сведат до минимум. Въпреки че Луната е недалеч от пълнолуние (което е на 22 ноември), а радиантът се издига на удобна височина за наблюдатели и от двете полукълба едва след 23ч местно време, има кратка възможност за наблюдения между залеза на Луната и утринния полумрак, особено за северните наблюдатели. Ако предизчислените моменти са точни, в най-добри позиции за наблюдение са наблюдатели от Европа, Северна Африка и Близкия Изток.

Антислънчев източник (ANT) през декември


Active:	след прекъсването от Северни/Южни Тауриди 26 ноември
ZHR =	3
Движение на радианта:	виж Таблица 6
v_∞ =	30 км/с
r	~ 3

Фенициди (PHO)


Активност:	28 ноември—9 декември
Максимум:	6 декември; 21ч00м UT (λ = 254°25)
ZHR =	променливо - обикновено 3, но може да достигне 100
Радиант:	α = 18°; δ = -53°
Движение на радианта:	виж Таблица 6
v_∞ =	18 км/с
r =	2.8
TFC:	α = 40°; δ = -39° и
	α = 065°; δ = -62° (β < 10° N)

Наблюдавана е само една впечатляваща проява на висока активност при Феницидите, тази от 1956, когато EZHR са били ~ 100, с вероятно няколко вторични пика след този максимум. Три други интересни събития са били наблюдавани, но никога от повече от един наблюдател, при лоши метеорологични условия. Благонадеждни данни от IMO показват, че в последните години потокът на практика не дава никаква активност. Все пак, това може да е периодичен поток, за който ни трябват наблюдения от всякакъв род. Новолунието на 9 декември дава идеални условия на южните наблюдатели. Радиантът на Феницидите минава през горна кулминация с идването на полумрака, което го прави видим през останалата част от нощта.

Пупид-Велиди (PUP)


Активност:	1 —15 декември
Максимум:	~ 7 декември (λ ~ 255°)
ZHR	~ 10
Радиант:	α = 123°; δ = -45°
Движение на радианта:	виж Таблица 6
v_∞ =	40 км/с; r = 2.9
TFC:	α = 090° - 150°; δ = -20° - -60°
	Изберете двойки полета, отдалечени на 30° по α
	движение на изток с напредването на времето (β < 10° N)

Това е комплексна система от слабо изучени потоци, наблюдаеми най-вече от южното полукълбо. Идентифицирани са над 10 под-потока, с изключително близки радианти, чието отделяне е невъзможно за визуалния наблюдател. Най-съществено значение имат фотографските и телескопични наблюдения, както и прецизни визуални наблюдения. Активността е толкова зле изучена, че единствено може да кажем, че максимумът е в началото на декември, което тази година съвпада с периода около новолунието. Все пак, някои от тези потоци могат да се наблюдават от края на октомври до края на януари. Повечето Пупид-Велиди са слаби, но понякога дават ярки болиди, най-вече около дадения момент на максимум. Радианът се вижда цяла нощ, но се издига на най-удобно положение преди изгрев.

Моноцеротиди (MON)


Активност:	27 ноември—17 декември
Максимум:	9 декември (λ = 257°)
ZHR =	3
Радиант:	α = 100°; δ = +08°
Движение на радианта:	виж Таблица 6
v_∞ =	42 км/с
r =	3.0
TFC:	α = 088°; δ = +20° и
	α = 135°; δ = +48° (β > 40° N) или
	α = 120°; δ = -03° и
	α = 084°; δ = +10° (β < 40° N)

Този поток дава предимно ниски зенитни часови числа, което прави незаменими както точните визуални, така и телескопичните и видео наблюдения. Особеностите на потока, най-вече положението на радианта, не могат да се дадат с голяма сигурност. Скорошни данни на IMO дават слаби признаци за наличие на максимум. Телескопичните данни показват по-късеп от горепосочения максимум, около 16 декември (λ ~ 264°) от радиант с координати α = 117°, δ = +20°. Тази година е идеална за наблюдения, заради новолунието на 9 декември. Радиантът се вижда на практика през цялата нощ, като минава през горна кулминация около 1h30m местно време.

σ-Хидриди (HYD)


Активност:	3 —15 декември
Максимум:	12 декември (λ = 260°)
ZHR =	2
Радиант:	α = 127°; δ = +02°
Движение на радианта:	виж Таблица 6
v_∞ =	58 км/с
r =	3.0
TFC:	α = 095°; δ = 00° и
	α = 160°; δ = 00°

Въпреки че е забелязан за пръв път през 60-те години с фотографски наблюдения, σ-Хидридите са слаби и бързи метеори, с невисоки часови числа, близки до прага на възможностите на човешкото око. Положението на радианта – недалеч от звездата Процион от Малко куче, т.е. Недалеч от небесния екватор – го прави удобен за наблюдения и от двете полукълба. Радиантът изгрява в късните часове на вечерта, но се издига на удобна височина след полунощ местно време. Всички тези обстоятелства правят 2007 идеална за наблюдение, след като и тънкият лунен сърп залязва в ранните часове на вечерна. Скорошни теоретични модели показаха, че максимумът може да се случи до 6 дена преди горепосочения максимум, което не променя съществено положението спрямо фазата на Луната. Полезни са точни визуални, телескопични и видео наблюдения.

Геминиди (GEM)


Активност:	7 —17 декември
Максимум:	14 декември 16ч45м UT (λ = 262°2) ± 2.3ч
ZHR =	120
Радиант:	α = 112°; δ = +33°
Движение на радианта:	виж Таблица 6
v_∞ =	35 км/с
r =	2.6
TFC:	α = 087°; δ = +20° и
	α = 135°; δ = +49° до 23ч местного времени
	α = 087°; δ = +20° и
	α = 129°; δ = +20° после 23h местного времени (β > 40° N)
	α = 120°; δ = -03° и
	α = 084°; δ = +10° (β < 40° N)
IFC:	α = 150°; δ = +20° и
	α = 060°; δ = +40° (β > 20° N)
	α = 135°; δ = -05° и
	α = 080°; δ = 00° (β < 20° N)

Един от най-красивите метеорни потоци, наблюдаем в наши дни. Тази година, на 14 декември, тънката растяща Луна ще залезе по средата на вечерта, (колкото по- на юг отивате, толкова по-късно ще залезе Луната), така че лунната светлина няма да пречи на повечето наблюдатели, най-вече тези от северното полукълбо. Радиантът на Геминидите кулминира около 2ч местно време, а за наблюдатели на север от екватора изгрява по залез Слънце, и се намира на удобна височина през цялата нощ. В южното полукълбо, радиантът се появява едва около полунощ. Но дори и от по-южни ширини, този красив поток дава ярки, средно-бързи метеори: гледка, възнаграждаваща упоритостта на наблюдателите, по какъвто и начин да наблюдават. Максимумът, през последните две десетилетия, дава признаци на променливост, в часовите числа и моментът на максимум, но надеждни данни от последните две години дават момент на максимум в рамките 2ч20мин от дадения по-горе. Предвидения момент на максимум прави най-благоприятни за наблюдение места, разположени от Централна Азия през Тихия океан и Аляска. По-ранно или по-късно настъпване на максимума ще облагоприятства съответно по-източни или по-западни географски дължини. Поради настъпило разпределение по маса в метеорния рой, слабите , телескопични метеори ще бъдат най-изобилни при λ + 1° (около 1 ден след визуалния максимум, като телескопичните данни показват, че радиантът има издължена форма, вероятно с три под-радианта. Особено полезни ще са по-нататъшни изследвания на тази тема.

Кома Беренициди (COM)

Активност:	12 декември—23 януари
Максимум:	12 декември (λ = 260°)
ZHR =	2
Радиант:	α = 127°; δ = +02°
Движение на радианта:	виж Таблица 6
v_∞ =	58 км/с
r =	3.0
TFC:	α = 095°; δ = 00° и
	α = 160°; δ = 00° (след полунощ)

Активност:	12 декември—23 януари
Максимум:	20 декември (λ = 268°)
ZHR =	5
Радиант:	α = 175°; δ = +25°
Движение на радианта:	виж Таблица 6
v_∞ =	65 км/с
r =	3.0
TFC:	α = 180°; δ = +50° и
	α = 165°; δ = +20° до 3ч местно време
	α = 195°; δ = +10° и
	α = 200°; δ = +45° после 3ч местно време (β > 20° N)

Този малък метеорен поток се обикновено се наблюдава покрай наблюденията на Геминиди и Квадрантиди, но се нуждае от повече наблюдения, най-вече за да се определи точно неговият максимум. Потокът е на практика ненаблюдаем от южното полукълбо, така че единствения ни шанс да подобрим знанията си за потока е, наблюдателите от северното полукълбо, въпреки студа, да ни предоставят наблюдателни данни за потока. Радиантът е на удобна височина над хоризонта, и въпреки близостта по пълнолунието, наблюдателите на средни северни ширини ще имат възможност да наблюдават няколко часа след залеза на Луната.

Обозначения и наблюдателни таблици

α, δ: α,δ: Координати на радианта, обикновено в момента на максимума. α - ректасцензия, δ - деклинация. Движението на радианта по небесната сфера с течение на времето се дължи на орбиталното движение на Земята около Слънцето. За моменти от годината далеч от максимума, движението на радианта може да е уточнено в Таблица 6 (страница 23).
r: Популационен индекс - тази величина се изчислява на база на разпределението на метеорите от даден поток по звездна величина. Например, ако r = 2.0-2.5 то тогава повечето метеори от потока ще са по-ярки от средната за потока яркост, ако r = 3, тогава повечето метеори ще са по-слаби от средното.
λ: Слънчева дължина. Тази величина позволява точното определяне на положението на Земята по нейната орбита и не се влияе от капризите на календарите. Всички стойности нa λ са дадени за епоха J2000.0.
v_∞: скорост на навлизане в атмосферата. Изменя се от 11 км/с (най-малка скрост) до 72 км/с (най-голяма). Грубо, средната скорост на метеорите е 40 км/с.
ZHR: Зенитно часово число (Zenith hourly rate), средно количество метеори, които би видял идеален наблюдател на абсолютно чисто небе и при радиант намиращ се в зенита. Измерва се в метеори за час. В случаи, при които се наблюдава значителна активност за по-малко от 1 час, тогава еквивалетното ZHR (EZHR), има смисъл на ZHR, такова, каквото би било ако активността e продължила 1 час.
TFC и PFC: Примерни полета за телескопични и фотографски наблюдения, съответно.β - географска ширина на наблюдателя. ("<" означава "на юг от", а ">" означава "на север от"). Двойките полета за телескопична наблюдения трябва периодично да се сменят (на всеки половин час), за да може на базата на тези наблюдения да се изчисли положение на радианта. Точният избор на TFC и PFC зависи от надморската височина на наблюдателя и положението на радианта. Дадените двойки полета са подходящи и за видеонаблюдения.

Таблица 4. Фази на Луната през 2007 г.

Новолуние	Първа четвърт	Пълнолуние	Последна четвърт
		3 януари	11 януари
19 януари	25 януари	2 февруари	10 февруари
17 февруари	24 февруари	3 март	12 март
19 март	25 март	2 април	10 април
17 април	24 април	2 май	10 май
16 май	23 май	1 юни	8 юни
15 юни	22 юни	30 юни	7 юли
14 юли	22 юли	30 юли	5 август
12 август	20 август	28 август	4 септември
11 септември	19 септември	26 септември	3 октомври
11 октомври	19 октомври	26 октомври	1 ноември
9 ноември	17 ноември	24 ноември	1 декември
9 декември	19 декември	24 декември	31 декември

Таблица 5. Работен списък на визуалните метеорни потоци

Данните в тази таблица са изчислени на базата на актуалните сведения, получени в IMO до април 2005. За по-подробна информация, свържете се с Комисията за визуални метеорни наблюдения в IMO. Когато датата на максимума е оградена в скоби, дадените положения на радианта съответстват на тази дата, която не е момент на максимум. Зенитните часови числа (ZHR) на някои потоци се изменят от година на година, така че в таблицата са дадени данни от последните представителни наблюдения. При потоците с периодично променливо ZHR в колонката "ZHR" е отбелязано "пром.". Звездичка (*) след стойността на слънчевата дължина (λ) в момента на максимума означава, че съществуват и други, по-слаби максимуми, за които е споменато в текста.

Активност антисолнечного источника преривается в период действия Северних/ Южних Таурид. Подробности см. в Таблице 6.

Поток	Активност	Максимум	λ	α	δ	v_∞	r	ZHR
Антислънчев източник (ANT)	01 яну - 31 дек					30	3.0	3
Квадрантиди (QUA)	01 яну - 05 яну	04 яну	283°16	230°	+49°	41	2.1	120
α-Центавриди (ACE)	28 яну - 21 фев	08 фев	319°2	211°	-59°	56	2.0	5
δ-Леониди (DLE)	15 фев - 10 мар	25 фев	336°	168°	+16°	23	3.0	2
γ-Нормиди (GNO)	25 фев - 22 мар	13 мар	353°	239°	-50°	56	2.4	4
Лириди (LYR)	16 апр - 25 апр	22 апр	32°32	271°	+34°	49	2.1	18
π-Пуппиди (PPU)	15 апр - 28 апр	24 апр	33°5	110°	-45°	18	2.0	пер
η-Аквариди (ETA)	19 апр - 28 май	06 май	45°5	338°	-01°	66	2.4	60
η-Лириди (ELY)	03 май - 12 май	09 май	48°4	287°	+44	44	3.0	3
Юнски Боотиди (JBO)	22 юни - 02 юли	27 юни	95°7	224°	+48°	18	2.2	пер
Южние Писциди (PAU)	15 юли - 10 авг	28 юли	125°	341°	-30°	35	3.2	5
Южние.δ-Аквариди (SDA)	12 юли - 19 авг	28 юли	125°	339°	-16°	41	3.2	20
α-Каприкорниди (CAP)	03 юли - 15 авг	30 юли	127°	307°	-10°	23	2.5	4
Персеиди (PER)	17 юли - 24 авг	13 авг	140°0	46°	+58°	59	2.6	100
κ-Цигниди (KCG)	Aug 03 - 25 авг	18 авг	145°	286°	+59°	25	3.0	3
α-Ауригиди (AUR)	25 авг - 08 сеп	01 сеп	158°6	84°	+42°	66	2.6	7
септемвриские Персеиди (SPE)	05 сеп - 17 сеп	09 сеп	166°7	60°	+47°	64	2.9	5
δ-Ауригиди (DAU)	18 сеп - 10 окт	04 окт	191°	88°	+49°	64	2.9	2
Дракониди (GIA)	06 окт - 10 окт	09 окт	195°4	262°	+54°	20	2.6	непост.
ε-Геминиди (EGE)	14 окт - 27 окт	18 окт	205°	102°	+27°	70	3.0	2
Ориониди (ORI)	02 окт - 07 Ноя	21 окт	208°	95°	+16°	66	2.5	23
Лео Минориди (LMI)	19 окт - 27 окт	24 окт	211°	162°	+37°	62	3.0	2
Южние Тауриди (STA)	01 окт - 25 Ноя	05 Ноя	223°	52°	+15°	27	2.3	5
Северние Тауриди (NTA)	01 окт - 25 Ноя	12 Ноя	230°	58°	+22°	29	2.3	5
Леониди (LEO)	10 Ноя - 23 Ноя	19 Ноя	235°27	153°	+22°	71	2.5	15+
α-Моноцеротиди (AMO)	15 Ноя - 25 Ноя	22 Ноя	239°32	117°	+01°	65	2.4	пер
декемвриские Фенициди (PHO)	28 Ноя - 09 дек	06 дек	254°25	18°	-53°	18	2.8	пер
Пуппиди/Велиди (PUP)	01 дек - 15 дек	(07 дек)	(255°)	123°	-45°	40	2.9	10
Моноцеротиди (MON)	27 Ноя - 17 дек	09 дек	257°	100°	+08°	42	3.0	2
σ-Гидриди (HYD)	03 дек - 15 дек	12 дек	260°	127°	+02°	58	3.0	3
Геминиди (GEM)	07 дек - 17 дек	14 дек	262°2	112°	+33°	35	2.6	120
Кома Беренициди (COM)	12 дек - 23 яну	20 дек	268°	177°	+25°	65	3.0	5
Урсиди (URS)	17 дек - 26 дек	23 дек	270°7	217°	+76°	33	3.0	10

Таблица 6. Дрейф радиантов метеорних потоков по α и δ в течение года

Дрейфи радиантов потоков нового Рабочего списка, представленного в таблице више. Координати относятся к эпохе J2000.0.

Дата
	ANT	QUA	COM
31 дек	112° +21°	228° +50°	186° +20°
5 яну	117° +20°	231° +49°	190° +18°
10 яну	122° +19°		194° +17°
15 яну	127° +17°		198° +15°
20 яну	132° +16°		202° +13°
25 яну	138° +15°			ACE
30 яну	143° +13°			200° -57°
5 фев	149° +11°			208° -59°
10 фев	154° +9°			214° -60°	DLE
15 фев	159° +7°			220° -62°	159° +19°
20 фев	164° +5°	GNO		225° -63°	164° +18°
25 фев	172° +2°	225° -51°			171° +15°
5 мар	177° 0°	230° -50°			176° +13°
10 мар	182° -2°	235° -50°			180° +12°
15 мар	187° -4°	240° -50°
20 мар	192° -6°	245° -49°
25 мар	197° -7°
30 мар	202° -9°
5 апр	208° -11°
10 апр	213° -13°	LYR	PPU
15 апр	218° -15°	263° +34°	106° -44°	ETA
20 апр	222° -16°	269° +34°	109° -45°	323° -7°
25 апр	227° -18°	274° +34°	111° -45°	328° -5°
30 апр	232° -19°			332° -3°	ELY
05 май	237° -20°			337° -1°	283° +44°
10 май	242° -21°			341° 0°	288° +44°
15 май	247° -22°			345° +3°	293° +45°
20 май	252° -22°			349° +5°
25 май	256° -23°
30 май	262° -23°
5 юни	267° -23°
10 юни	272° -23°
15 юни	276° -23°
20 юни	281° -23°	JBO

Organization

Meteor Science

Search