Календар на метеорните потоци за 2007

Въведение

Добре дошли в Календара на метеорните потоци за 2007 на Международната метеорна организация (IMO). Тази година, той е разделен на две неравни части. В първата, по-голямата част от главните метеорни потоци не могат да бъдат наблюдавани, поради значителната фаза на Луната близо до техните моменти на максимум. За сметка на това, през втората половина от годината, нощите около максимумите на метеорните потоци ще са на практика безлунни. Особено добри ще са условията за наблюдение на главните метеорни потоци Персеиди и Геминиди, както и на потоците Дракониди (който е възможно да произведе повишена активност тази година), Ориониди през октомври, Тауриди и Леониди през ноември, както и няколкото малки потока в началото на декември. Главни жертви на лунната светлина тази година са Квадрантидите, η-Акваридите, южните δ-Аквариди и Урсидите. Добре е метеорната активност да се следи през цялата година, но това не е по силите на много хора, затова, от 1991 съставяме този Календар с цел да се упътват наблюдателите за моментите, в които техните усилия ще са особено ползотворни. Въпреки че са включени предвиждания за активността на по-активните нощни и дневни метеорни потоци, опиращи се на най-добрите данни, трябва да се отбележи, че в много случаи, предвидените моменти на максимум на активността могат да се различават с 1° слънчева дължина, и дори още повече за дневните радио потоци, на които съвсем отскоро отново започва да се обръща редовно внимание. Въпреки че са включени предвиждания за активността на по-активните нощни и дневни метеорни потоци, опиращи се на най-добрите данни, трябва да се отбележи, че в много случаи, предвидените моменти на максимум на активността могат да се различават с 1° слънчева дължина, и дори още повече за дневните радио потоци, на които съвсем отскоро отново започва да се обръща редовно внимание. Освен това, активността на метеорните потоци се променя от година на година, което означава, че позоваването на досегашните данни води единствено до приблизителна оценка на моментите на максимум, дори и за големите потоци. Освен това, при някои метеорни потоци се наблюдава разпределение по маса в метеорните роеве, което означава, че радио, телескопичните, видео, визуалните и фотографските моменти на максимум могат да настъпват по различно време, като това явление може да се наблюдава и при другите метеорни потоци. Също така, по-голямата част от данните са от визуални наблюдения, факт, който трябва да се отчете, когато се наблюдава с други средства.

Основата на Календара е Работният списък на визуалните метеорни потоци (виж Таблица 5), който благодарение на редовните обновления се е превърнал в най-точния списък за метеорни наблюдения с невъоръжено око. Но дори и той не може да е изчерпателен, понеже не всички потоци могат да бъдат наблюдавани визуално, а други, само с фотографски, радио и телескопични наблюдения могат да бъдат отделени от другите потоци и спорадичните метеори.

Целта на IMO е да насърчава, Целите на Международната метеорна организация (IMO) са да насърчава наблюденията, да събира резултатите от тях, да извършва надлежните изследвания и да публикува получените анализи, с цел да обобщи наблюденията от цялата планета и да подобри знанията ни за метеорните роеве, пресичащи земната орбита. Резултатите, получени от неколцина наблюдатели, разпръснати по земното кълбо, не могат да ни доставят необходимите за цялостното разбиране на динамиката на метеорните потоци данни, но благодарение на усилията на метеорните наблюдатели по цялата Земя, докладващи от 1988 своите наблюдения на IMO, днес знаем толкова много за тези явления. Това, разбира се, не е повод за самодоволство, но само поради упоритостта на всички наблюдатели днес имаме по-пълна от всякога представа за метеорните роеве, които среща Земята по орбитата си. За да бъдат плодотворни усилията на всички наблюдатели, те трябва да следват стандартизираната методика, изработена от Международната метеорна организация, и да докладват своите наблюдения на съответната комисия във възможно най-кратък след наблюденията срок.

Визуалните и фотографските наблюдения остават най-популярни сред наблюдателите, въпреки че провеждането им може да бъде възпрепятствано от неудобни фази на Луната и най-вече от неблагоприятни метеорологични условия. Телескопичните наблюдения не са толкова популярни, но те позволяват получаването на по-фини структури на радианта, както и засичането на по-слаби метеорни потоци. Все повече наблюдатели провеждат и видеонаблюдения, и техните усилия започват да дават ползотворни резултати. Тези наблюдения имат своите предимства и недостатъци пред фотографските и телескопичните наблюдения, но тяхното провеждане става от все по-голяма важност за метеорната наука. Тези методи имат преимуществата и недостатъците на телескопичните и фотографски наблюдения, както и свои собствени, но в крайна сметка тяхната важност продължава да нараства. Радиоантените могат да се използват по всяко време на денонощието, без да се влияят от метеорологичните условия, фазите на Луната и са единствените, които осигуряват 24 часа данни за активността на потоците. Също така, с този тип наблюдения могат да се отчитат метеорни тела от всякакви размери, от най-големите, произвеждащи болиди(обикновено докладвани и от фотографски и видео патрули и визуални наблюдатели), до най-малките, видими само с радиоприемници и телескопи метеори.

Както и където можете, наблюдавайте. Пожелаваме Ви ползотворна работа и очакваме Вашите данни.

Чисто небе и успех в наблюденията!

Метеорни потоци от януари до март

Пълната Луна ще попречи на наблюдателите от северното полукълбо да проследят максимума на Квадрантидите в началото на януари (който се очаква около 0h30m UT на 4 януари). Подобен проблем стои пред наблюдателите от Южното полукълбо, които няма да могат да наблюдават максимума на α-Кентавридите, който се очаква в 11h UT на 8 февруари. За сметка на това, максимумът на малкия поток δ-Леониди, в края на февруари, няма да пострада от лунната светлина. Интересният период в края на януари и началото на февруари (в който през последните години се предполага че съществуват няколко нови, малки източници, с малък период на активност, с радианти в района на съзвездията Коси на Вероника, Лъв и Дева) се пада в удобно спрямо лунните фази (нова и растяща Луна) време, осигурявайки безлунно небе за вероятно най-важната от този период част, интервала 20-27 януари. В средата на март (около 14-17, при старееща Луна) ще се наблюдава твърде слаба активност, породена от повторна среща с метеорния рой на γ-Нормиди. Активност от този източник почти не се наблюдава в последните години, като някои автори сероизно се съмняват в бъдещи срещи на Земята с този поток. Най-подходящи условия за проследяване на активността на този източник се създават около 17 март, при фаза на Луната 2 дена след новолуние. Теоретични приблизителни моменти на максимуми за дневните радиопотоци това тримесечие са: Каприкорниди/Сагитариди, 1 февруари, 20ч UT; и χ-Каприкорниди — 13 февруари, 22ч UT. Скорошни радио-наблюдения показват, че максимумът на Каприкорниди/Сагитаридите се изменя в интервала 1 —4 февруари, а максимумът на χ-Каприкорнидите се очертава слаб и с точност до 1 ден от дадената дата. Радиантите и на двата потока са на по-малко от 10° —15° на запад от Слънцето, поради което не могат да са обект на визуални наблюдения, дори и от южното полукълбо.

Антислънчев източник (ANT)

В преработеният Работен списък на Визуалните метеорни потоци, отделни еклиптични източници са обединени в един целогодишен радиант, чието движение е дадено в таблица 6.

През януари, антислънчевият източник дава основно слаби метеори, особено подходящи за телескопични наблюдения, с голям, размит, със сложна структура радиант, който вероятно е съставен от няколко по-малки радианта. Визуалните наблюдатели трябва да имат предвид, че размерът на радианта е най-малко 20° по ректасцензия и 10° по деклинация. Подадените на IMO наблюдения през последното десетилетие показват, че най-високата активност на този източник се наблюдава на &lambda, = 297° (17 януари 2007), като ZHR не превишава ~ 3 —4 дори и в този момент. Новолунието на 19 януари не създава пречки, така че вероятно биха могли да се проведат наблюдения около тази дата. Дългите зимни нощи са идеални за метеорни наблюдения, най-вече поради удобното положение на радианта в двете полукълба.

δ-Леониди (DLE)

Радиантът на този малък поток се намира близо до радианта на антислънчевия източник, но е добре обособен източник, вероятно свързан с астероида (4450) Пан. Тези факти правят δ-Леонидите интересеп за метеорните наблюдатели поток. По принцип, часовите числа са слаби, и метеорите са предимно сла