Метеорни потоци от юли до септември

Тази година, малките потоци Пегасиди (с максимум на 9 юли) и Юлски Фенициди (с максимум на 13 юли) не могат да бъдат наблюдавани поради неудобните фази на Луната, до средата на месеца вече не се очаква и никаква активност от и близкия до еклиптиката радиант на Сагитаридите, но пък се активизират многобройните източници във Водолей и α-Каприкорнидите, които ще могат да се наблюдават до края на август. Новата Луна благоприятства метеорните наблюдения в края на юли и до средата на август, когато се наблюдават максимумите на няколко метеорни потока, сред които южните η-Аквариди в началото на август. Максимумите на северните δ-Аквариди и на Персеидите(максимумът на Персеидите обичайно е в нощта на 12/13 август между 23ч. и 1ч.30мин. UT, въпреки че скорошните наблюдения говорят и за два по-малки максимума на 13 август съответно около 2ч. UT и 9ч. UT) съвпадат с пълнолунието и няма да могат да се наблюдават. Според Питър Браун тази година би трябвало активността на Персеидите да е по-висока от предната година, макар и не като тази през 2004. Не се очаква повишена активност за нито един от тези потоци. Наблюдателните условия се подобряват преди максимумите на κ-Цигнидите и северните η-Аквариди. Въпреки значителната фаза на Луната, максимумът на &alpha:-Ауригидите ще може да се наблюдава, за разлика от малко по-късния първи максимум на δ-Ауригидите на 9 септември, когато Луната ще осветява небето почти цялата нощ. Вторият максимум на δ-Ауригиди е доста по-удобен, предвид фазата на Луната, и ще може да се наблюдава към края на месеца. Относно дневните радиопотоци, интересът е по-слаб спрямо периода май-юни, но пък остават γ-Леонидите, които не могат да се наблюдават визуално (с максимумът на 25 август, в 15ч. UT, но не е потвърден от скорошните радионаблюдения) и малкият поток Секстантиди. Максимумът на Секстантидите се очаква на 27 септември 2006 около 16ч. UT, но е възможно и да се случи както по-късно: на 29 септември, така и по-рано: на 26-ти (както е станало през 2002). През 1999 се е наблюдавала повишена активност при λ = 186°, което за 2006-та съответства на 26 септември, но пък през 2002 максимумът е бил наблюдаван чак на 29 септември! Освен това, спори се дали и някои слаби радиоизточници в началото на октомври не принадлежат на този радиант. Растящата Луна няма да създаде допълнителни затруднения за наблюдателите, решили да наблюдават с просто око, тъй като задачата и без това е достатъчно сложна: радиантът на Секстанидите изгрява рано сутринта, около един час преди настъпването на сутрешния полумрак, за наблюдатели както от северното, така и от южното полукълбо.

Южни Писциди и радианти във Водолей и Козирог

Piscis Austrinids (PAU)

Период на активност: 	15 юли —10 август; Максимум: 28 юли  (λ = 125°); ZHR = 5;
Радиант: α= 341°, δ = -30°; Движение на радианта :виж таблица 6 (страница 23);
v∞∞ = 35 км/с; r = 3.2;
TFC:α = 255° до 000°, δ = 00° до +15°, 
препоръчват се двойки полета отдалечени на около  30° едно от друго за ß < 30° N.

Южни δ-Аквариди (SDA)

Период на активност: 12 юли —19 август; Максимум: 28 юли (λ = 125°); ZHR = 20;
Радиант: α = 339°, δ = -16°; Движение на радианта : виж таблица 6 (страница 23);
v∞ = 41 км/с; r = 3.2;
TFC: α = 255° до 000°, δ = 00° до +15°, 
препоръчват се двойки полета отдалечени на около  30° едно от друго за β < 40° N.

α-Каприкорниди (CAP)

Период на активност: 	3 юли —15 август; 
Максимум: 30 юли (λ = 127°); 
ZHR = 4;
Радиант: α = 307°, δ = -10°; Движение на радианта :виж таблица 6 (страница 23);
v∞ = 23 км/с; r = 2.5;
TFC: α = 255° до 000°, δ = 00° to +15°,
препоръчват се двойки полета отдалечени на около  30° едно от друго за ß < 40° N.

PFC: α = 300°, δ = +10° (за ß > 45° N),

α = 320°, δ = -05° (за ß от 0° до 45° N),
α = 300°, δ = -25° (за ß < 0°).

Южни ι-Аквариди (SIA)

Период на активност: 	25 юли —15 август; Максимум: 4 август (? = 132°); ZHR = 2;
Радиант: α = 334°, δ = -15°; Движение на радианта :виж таблица 6 (страница 23);
v∞ = 34 км/с; r = 2.9;
TFC: α = 255° до 000°, δ = 00° до +15°,
препоръчват се двойки полета отдалечени на около  30° едно от друго за β < 30° N.

Северни ι-Аквариди (NIA)

Период на активност: 	11 —31 август; Максимум: 20 август (λ = 147°); ZHR = 3;
Радиант: α = 327°, δ = -06°; Движение на радианта :виж таблица 6 (страница 23);
v∞ = 31 км/с; r = 3.2;
TFC: α = 255° до 000°, d = 00° to +15°,
препоръчват се двойки полета отдалечени на около  30° едно от друго за β < 30° N.

В броя от юни 2004 на изданието на IMO, WGN (32:3, стр. 69 —76) беше публикуван анализ на Аудриус Дубиетис и Райнер Арлт за активността на многобройните радианти във Водолей и α-Каприкорнидите през последните десет години, основаващ се на данни от визуални наблюдения, в който резултатите са сравнени с анализа на видеонаблюдения на И и Т. Шигено от 2002, публикуван в същия брой на WGN. Като цяло се потвърдиха резултатите за датите на максимумите на SDA и на CAP, които са между съответно 28 и 30 юли и 30 и 31 юли, със зенитни часови числа от около 15 и 5. Максимумите на SDA и SIA не са ясно проявени, което не е изненадващо, предвид и без това ниските им зенитни часови числа, близки до долната граница на наблюдаемите с просто око, но най-неочаквана е липсата на ясно обособен максимум на NDA. Техните ZHR са рядко по-големи от 3. Също така, не се намират много наблюдавани NDA и при японските наблюдатели, извършвали предимно видеонаблюдения. Това показва, че NDA са много по-малко активни от колкото се мислеше преди, което прави малко вероятно техен бъдещ максимум да може да се наблюдава с просто око. Данните за параметрите на потока остават непроменени след последните изследвания. Трябва да се отбележи, че часовите числа на SDA и CAP могат да са по-високи от дадените в таблиците и текста, а активността да е по-голяма след дадените ориентировъчни дати на максимумите.

Южните Писциди (PAU), както и другите източници във Водолей, са богати на слаби метеори, което ги прави изключително подходящи за телескопични наблюдения, но това не означава, че ярките метеори липсват, така че те могат да се наблюдават и визуално и фотографично, като за това по-удобни са южните ширини. Радионаблюдения са подходящи най-вече при SDA, които са най-активния радиоизточник, и дори понякога той се проявява най-вече в тази област на наблюдение. Каприкорнидите (CAP) са характерни с ярките си бавни метеори, понякога болиди, което ги прави атрактивни за визуални наблюдения. Слабо повишение на активността (ZHR ~ 10) е било отчетено от европейските наблюдателите на IMO през 1995 - дотогава се е считало, че от радиантите във Водолей само SDA проявяват периодични колебания на активността.

Такова струпване на радианти в малка област от небето затруднява определянето на поточната принадлежност на метеорите. За визуалните наблюдатели е по-добре да нанасят точно метеорите, отколкото да се опитват да определят веднага поточната им принадлежност, с изключение на максимума на SDA, когато статистическите неточности водят до завишени ZHR при точно нанасяне.

Всички тези радианти във Водолей и Козирог са над хоризонта през по-голямата част от нощта през лятото, така че единствена пречка за наблюденията на някои потоци се явява Луната. През 2006, новата Луна благоприятства наблюденията на максимумите на PAU, SDA и CAP, докато растящата, почти пълна Луна ще е сериозна пречка за наблюденията на SIA в началото на август. Пълната Луна ще основната пречка за наблюденията на NDA в началото на август, но пък късните NIA ще могат да се наблюдават при почти нова Луна половин месец по-късно. Въпреки че не е потвърден от нови наблюдения, възможно е да се наблюдава слабо проявен максимум на NIA при λ= 148° —151° наблюдаван от 1988 до 1995, което означава, че по-високи(но все пак не много) часови числа могат да се наблюдават няколко дена след ефемеридния им максимум на 20. Фазата на Луната няма да пречи на наблюденията тези дни.

κ-Цигниди (KCG)

Период на активност: 	3 август  —25 август; Максимум: 18 август (λ = 145°); ZHR = 3;
Радиант: α = 286°, δ = +59°; Движение на радианта :виж таблица 6 (страница 23);
v∞ = 25 км/с; r = 3.0;
PFC: α = 330°, δ = +60° и α = 300°, δ = +30° (ß > 20° N).

Въпреки че изгрява едва след полунощ, стареещата Луна ще създаде известни проблеми при наблюденията Стареещата Луна ще създаде известни проблеми при наблюденията на очаквания максимум на северния поток κ-Цигниди. Стойностите на r за този поток показват, че видео и телескопичните наблюдатели ще се радват на относително по-висока активност, но визуалните и фотографски наблюдатели остават единичните, бавни болиди, които този поток дава. Движение на радианта по небесната сфера не се наблюдава, поради близостта на радианта със северния еклиптичен полюс. Има съмнения за променливост на активността, които са в корелация с появата на болиди, но за подобни заключения се нуждаем от повече наблюдения на този поток, който обикновено се пренебрегва в полза на популярния поток Персеиди.

Ауригиди

α-Ауригиди (AUR)

Период на активност:  25 август — 8 септември; Максимум: 1ви септември, 6ч30мин UT (λ = 158°6); ZHR = 7;
Радиант: α = 84°, δ = +42°; Движение на радианта :виж таблица 6 (страница 23);
v∞ = 66 км/с; r = 2.6;
TFC: α = 052°, δ = +60°; α = 043°, δ = +39° и α = 023°, δ = +41° (ß > 10° S).

Този поток, наблюдаем единствено в северното полукълбо, изглежда принадлежи на слабо наблюдаваните източници в Овен, Персей, Касиопея и Колар. При организирани наблюдения от края на август до средата на октомври, британски и италиански наблюдатели докладваха за възможен нов радиант в Овен, чиято активност се проявява от август 1997. Както този поток, така и подобния &delta:-Ауригиди, бяха наскоро подробно анализирани от Аудриус Дубиетис и Райнер Арлт, които работиха над стандартизираната база данни на IMO с доклади, постъпили след 1986, в резултат на което бяха преизчислени основните параметри на потока, както и да се уточнят някои негови особености.

От тези два радианта, α-Ауригидите са по-активния поток, с неочаквани прояви на висока активност през 1935, 1986 и 1994, когато еквивалентните ZHR са били ~ 30 — 40. Потока обаче не се наблюдава регулярно през последните години, така че е възможно отминали прояви на висока активност да са били пропускани от наблюдателите (Само трима наблюдатели са осигурили данни при максимумите през 1986 и 1994 , например!)

δ-Ауригидите вероятно са наслагване на два, вероятно свързани, малки източника: септемврийските Персеиди и δ-Ауригидите, чиито периоди на активност и положения на радианта действително съвпадат. Потоците не са отделими за визуалния наблюдател, при докладването на такива метеори трябва да се следва класификацията според Работния списък на IMO (Таблица 5), макар че параметрите в тази таблица са изчислени главно от т. нар. „фаза септемврийски Персеиди“. Фазата „δ-Ауригиди” изглежда дава слаб максимум на λ = 181° (за 2006 – 24 септември; ZHR ~ 3, r = 2.5).

Радиантите в и около Колар се издигат на удобна височина над хоризонта след 23ч—0ч местно време. В следствие на това, максимума на α-Ауригидите на 1 септември е благоприятстван, за сметка на главния максимум на δ-Ауригидите, защото растящата Луна залязва преди споменатия час. Условията ще са все още подходящи и за наблюдение на възможния максимум на δ-Ауригидите на 24 септември, когато Луната е във фаза преди първа четвърт. Особено ценни при уточняване на положенията на всички тези радианти са телескопичните наблюдения, като изключително се препоръчва едновременното наблюдение на β-Касиопеиди. Разбира се, ценни ще са и всички визуални, фотографски и видео наблюдения.

Писциди (SPI)

Период на активност: 	1 —30 септември; Максимум: 20 септември (λ = 177°); ZHR = 3;
Радиант: α = 005°, d = -01°; Движение на радианта :виж таблица 6 (страница 23);
v∞ = 26 км/с; r = 3.0;
TFC: α = 340° до 020°, d = -15° до +15°,
изберете двойка полета, отдалечени на около 30° (за всяк ß).

 

Аудриус Дубиетис направи изследване на потока Писциди (преди познати като южни Писциди, но от много години не е бил наблюдаван друг радиант в Риби), основано на данните на IMO в периода 1985 —99 и началото на 2001, които потвърдиха, че сега познатите параметри на потока са точни, но трябва да се отбележи, че това е още един слабо наблюдаван поток! Радиантът му се намира близо до точката на пролетното равноденствие, в следствие на което той може да бъде наблюдаван еднакво добре от двете полукълба през септември. Тази година, новолунието съвпада с момента на максимум, което осигурява отлични наблюдателни условия. Обикновено се извършват телескопични и видео наблюдения, както и визуални наблюдения, съобразно стандартната методика.