Mетеорни потоци от април до юли

Метеорната активност се покачва към края на април-началото на май, когато ще могат да се наблюдават традиционните потоци Лириди и π –Пупиди в края на април и η-Аквариди в началото на май, като тази година фазите на Луната са изключително удобни за наблюденията на тези потоци. Към края на май и през по-голямата част от юни се наблюдава висока активност на дневните потоци, като се очакват 6 максимума за този период. Въпреки че се докладват отделни метеори принадлежащи на роевете на о-Цетидите и Ариетиди, предимно от наблюдатели от южното полукълбо, реалистични зенитни часови числа не могат да се изчислят на базата на визуални наблюдения. За радио-наблюдателите, изчислените максимуми в универсално време са както следва: Априлски писциди — 20 април, 15ч.; δ-Писциди — 24 април, 15ч.; ε-Ариетиди — 9 май, 13ч.; Майски ариетиди — 16 май, 14ч.; о-Цетиди — 20 май, 13ч.; Ариетиди — 7 юни, 16ч.; ζ-Персеиди — 9 юни, 16ч.; β-Тауриди —28 юни, 15ч. Данните, на които се базират изчисленията, са получени главно при радионаблюдения в периода 1994 —2004, като повечето от тях е трудно да се отделят еднозначно, главно поради близостта им с други радианти. Също така, наблюдава се тенденция към сливане на максимумите на Ариетидите и ζ-Персеиди, даваща като резултат силна активност в началото на юни, която може да се отчете при радионаблюдения. Възможно е максимумите на двата потока да настъпят ден по-късно от горепосоченото. За визуалните наблюдатели остават наблюдения на късни Виргиниди до средата на април, както и евентуални максимуми на малкия поток Сагитариди през май-юни. Наблюдателите от северното полукълбо могат да проследят активността на Юнските лириди, но Луната ще представлява сериозна пречка за техните наблюдения. Това обаче няма да е така в края на юни, когато фазата на Луната ще е изключително удобна за наблюдения на евентуалния максимум на потока Юнски боотиди.

Лириди (LYR)

Период на активност: 16-25 април; Максимум: 22 април, 16ч30м UT (λ = 32°32, виж забележката в текста);
ZHR = 		   18 (непостоянно, до 90);
Радиант:	   	   α = 271°, δ = +34°; Движение на радианта: виж Таблица 6 (страница 23);
TFC: 	 	   α = 262°, δ = +16° и α = 282°, δ = +19° (β > 10° S).

В публикация от 2001-ва, Аудриус Дубиетис и Райнер Арлт публикуваха най-подробното изследване на метеорния поток правено наскоро. Бяха отличени някои особености на потока, като най-интересната от тях е непостоянността на момента на максимум, които момент се изменя между λ = 32°0-32°45 (което отговаря на 22 април 2006, 8ч.40мин. - 19ч.00мин. UT), като "идеалния" момент е 32°32 слънчева дължина. Средното ZHR е постоянно над 18 през последните 30 години, но наблюдаваните зенитни часови числа за определена година зависят от момента на максимум. В годините, когато се наблюдава висок ZHR момента на максимум се доближава до идеалния, и обратно, ниски зенитни часови числа(около 14) се наблюдават, когато момента на максимум не е близък до идеалния. За последно много висока активност се е наблюдавала извън изучавания период, през 1982 на територията на САЩ, но високите часови числа(~90) са се задържали за кратко. Въпреки че обикновено се счита, че максимума е краткотраен и активността около максимума рязко се покачва, цитираното изследване показва, че ширината на максимума във времето също не е постоянна, като ширината се определя от времето за което активността е над средната. Тази ширина се изменя от 14.8ч. през 1998 до 61.7ч. през 2000, което дава средна стойност от 32.1 с. Много високи часови числа се наблюдават само няколко часа. Друга интересна особеност, отличена при данни от наблюдения от началото на 20-ти век е, че в случаите, в които се наблюдават високи зенитни часови числа, се наблюдава за кратко и увеличаване на броя на слабите метеори. Така че, непредсказуемостта на потока прави наблюдаването му изключително интересно, още повече че не може да се определи кога ще се случи следващото покачване на активността.

Лиридите се наблюдават най-добре от северното полукълбо, но могат да се наблюдават и от много места под и над Екватора, и също така са подходящи за всякакъв вид наблюдения. След изгрева на радианта, наблюдения могат да се провеждат след 22ч.30мин. местно време. На 22 април старeeщата Луна изгрява с настъпването на полумрака - между 2ч.30мин. и 3ч.30мин. местно време за наблюдателите от северното полукълбо, което дава на възможност за наблюдения на безлунно небе. За наблюдателите под Екватора Луната изгрява малко преди това, между полунощ и 1ч., но все пак позволява наблюдения за известно реме. Идеалният момент на максимум, ако се случи, ще може да бъде наблюдаван най-добре от централна Азия към далечния изток и Австралия, но е и възможно да се случи по всяко време.

пи-Пупиди (PPU)

Период на активност: 15-28 април; Максимум: 23 април, 21ч30м UT (λ = 33°5);
ZHR = 		периодична изменчивост, достига до 40;
Радиант: 	α= 110°, δ= +45°; Движение на радианта: виж Таблица 6 (страница 23);
v = 18 км/с; r = 2.0;
TFC: 		α= 135°, δ= -55° и α= 105°, δ= -25° (β < 20° N).

Активността на този млад метеорен поток се наблюдава от 1972. Завишени зенитни часови числа(~40) са се наблюдавали през 1977 и 1982, когато родителската комета 26П/Григ-Шелеруп е била в перихелий. През 1982 има съобщения за неголяма активност, породена от този поток. През 1983 ZHR е било около 13, което предполага, че частици от метеорния рой се се разпрострели по дължината на орбитата, както предвижда и теорията. Последното преминаване на кометата Григ-Шелеруп през перихелий се случи през 2002, но през април 2003 не беше наблюдавана никаква активност от този поток. Следващото преминаване през перихелий на кометата е през 2008, така че така че повишена активност тази година е малко вероятна. Редовни наблюдения обаче са необходими, тъй като е възможно краткотрайни максимуми да са били пропускани в миналото.

Наблюдателите от южното полукълбо имат по-благоприятно разположение за наблюдение на пи-Пупиди, като наблюдения могат да се провеждат преди полунощ местно време. На 23 април тънкият сърп на стареещата Луна изгрява едва след полунощ, което осигурява идеални условия за наблюдение преди това. Изглежда най-подходящо място за наблюдения е Южна Африка, ако, разбира се, предвижданията се окажат точни. Досега са докладвани най-вече визуални и радио наблюдения, но тези бавни и ярки метеори за идеали за фотографски наблюдения. Досега не са докладвани никакви детайлни телескопични и видео наблюдения.

η-Аквариди (ETA)

Период на активност: 19 април - 28 май; Максимум: 6 май, 6ч UT (λ = 45°5);
ZHR = 		60 (периодична изменчивост, ~40-85);
Радиант: 	α= 338°, δ= -01°; Движение на радианта: виж Таблица 6 (страница 23);
v = 66 км/с; r = 2.4;
TFC: 		αа = 319°, δ = +10° и α = 321°, δ = -23° (β < 20° S).

Този богат и красив поток е свързан с кометата 1P/Халей (също като Орионидите през октомври) може да се наблюдава само няколко часа преди разсъмване, най-вече около тропиците и от южното полукълбо. Наблюдатели, обаче, получават полезни резултати от географски ширини около 40°N, а в последните години отделни метеори да наблюдавани и от по-големи географски ширини. Все пак, този поток се нуждае от повече внимание от страна на наблюдателите. Бързите и дълги метеори, често оставящи ярки следи, оправдават дълото очакване на изгрева на радианта. Докато радиантът е ниско на хоризонта, видимите траектории на метеорите са изключително дълги, което понякога кара наблюдателите да подценяват ъгловата им скорост, така че този фактор следва да се взима предвид при наблюденията на този поток.

Максимумът е сравнително дълготраен, с променлив брой подмаксимуми през различните години. Скорошни анализи на IMO, основаващи се на данни от периода 1984-2001, показват, че стойностите на ZHR са по-високи от 20 в интервала 1-3 май, и варират в момента на максимума с период от 12 години. Ако теорията за влиянието на Юпитер върху потока се потвърди, то следващото покачване на активността се очаква към 2008-2010. Зенитните часови числа трябва да са около 40-60 през 2006, според същата теория. При всички случаи, Луната ще е залязла отдавна за наблюдател от южното полукълбо, така че радиантът ще бъде видим в нощта на 5 срещу 6 май. Всички форми на наблюдение са удобни за този поток, радионаблюденията например проследяват активността в утринните часове, когато визуални наблюдения са невъзможни. Радиантът преминава през горна кулминация в 8ч. местно време.

Юнски Лириди (JLY)

Период на активност:11-21 юни; Максимум: 16 юни, 6ч UT (λ = 85°); ZHR = непостоянно, 0-5;
Радиант: 	α = 278°, δ= +35°;
Движение на радианта:   10 юни α = 273°, δ= +35°
	  		10 юни α = 277°, δ= +35°
			10 юни α = 281°, δ= +35°
v = 31 км/с; r = 3.0;

Този възможен източник не е включен в текущия работен списък на IMO, понеже последните съобщения за неговата активност са от 70-те години на XX век (първото появяване на този поток е през 1966). През 1996 няколко независими наблюдатели съобщиха за наблюдавани отделни юнски лириди, но никаква активност не е била наблюдавана в последствие. Стареещата, почти пълна Луна изгрява малко преди полунощ, което означава, че има възможност за наблюдения на тъмно небе преди това. Радиантът отстои на няколко градуса от ярката звезда Вега (α Лира) което го прави лесен за намиране и видим през кратките летни нощи за наблюдателите от северното полукълбо. Всъщност, в литературата няма съгласие за точното му положение, така че всички потенциални юнски лириди трябва да се нанасят с особена точност, като се обръща особено внимание на видимата ъглова скорост на метеорите. Особено полезни ще са и фотографски и видео наблюдения, потвърждаващи или отричащи активността на този източник.

Юнски Боотиди (JBO)

Период на активност: 	26 юни- 2 юли; Максимум: 27 юни, 14ч00м UT (λ = 95°7);
ZHR = 		непостоянно, 0-100+;
Радиант: 	α = 224°, δ= +47°; Движение на радианта: виж Таблица 6 (страница 23);
v = 14 км/с; r = 2.2;
TFC: 		α = 156°, δ= +64° и α = 289°, δ= +67° (бета = 25° - 60° N).

След неочакваното си завръщане през 1998, когато бяха наблюдавани зенитни часови числа между 50 и 100, и дори повече, а високата активност се задържа повече от половин ден, този поток беше включен отново в текущия работен списък на визуалните метеорни потоци на ИМО. Следващата проява на висока активност беше наблюдавана на 23 юни 2004, ден по-рано спрямо предни години. Насърчаваме всички наблюдатели да следят редовно активността на този поток, поне през най-активния му период, за да бъдат отчетени евентуални бъдещи покачвания на активността. Преди 1998, само три случая на висока активност са били наблюдавани: през 1916, 1921 и 1927, и никакви прояви след това, което означава, че през този период метеороидите от този рой не са срещали Земята. Въпреки, че скорошни теоретични модели обогатиха знанията ни за потока, неговата динамика още не е напълно изяснена. В най близкото си до земната орбита положение кометата 7P/Понс-Винеке (родителско тяло на роя) се намира на 0.24 астрономически единици, което означава, че високата активност през 1998 и 2004 се дължи на вещество, изхвърлено от кометата при нейни предишни преминавания през перихелий, което сега се намира на различна от кометата орбита. Двете прояви на висока активност трябва да са били причинени от прах и отломки, изхвърлени от кометата при различни нейни преминавания през перихелий през XIX век. Няма основателни причини да се смята, че през 2006 може да се наблюдава висока активност, но ако нещо се случи, то новолунието и удобното положение на радианта през кратките летни нощи ще благоприятстват наблюденията.