Метеорни потоци от октомври до декември

Поради близкото пълнолуние, наблюденията на Дракониди няма да са особено плодотворни тази година, освен ако не се наблюдава особено повишена активност, каквато не се предвижда. Ако все пак нещо се случи, изчислените моменти на максимум са на 8 октомври 2006, в 14ч30мин UT (λ=197°075, като максимума от 1998), 22ч20мин същия ден (λ=1951°4), както и на 9 октомври, 4ч-7ч местно време (както при слабия максимум през 1999 при λ=195°63-195°76). За щастие условията се променят качествено за по-късните ε-Геминиди и Орионидите в края на месеца. Пълнолунието през ноември (05/11/2006) съвпада с максимума на южните Тауриди, като дори и максимума на северния радиант на 12 ноември няма да може да се наблюдава заради пълната Луна. Потенциален интерес представлява активността на Тауридите през октомври, когато понякога се наблюдават ярки и повече от обикновеното болиди, наблюденията на които ще се благоприятстват от фазата на Луната, която е близо първа четвърт. Напълно безлунни ще са нощите около максимумите на Леонидите и α-Моноцеротидите. Активността в началото на декември се губи изцяло в лунната светлина, но нещата се променят за максимумите на Геминидите, Кома беренецидите и Урсидите. Други метеорни потоци с максимуми през месец декември са: χ-Орионидите – 2 декември; Феницидите – 6 декември, 15 UT; Пупид-Велидите – около 7 декември; Моноцеротидите – 9 декември; σ-Хидридите – 12 декември.

ε-Geminids (EGE)

Период на активност:         14—27 октомври; Максимум: 18 октомври (λ = 205°); ZHR = 2;
Радиант:        α = 102°, δ = +27°; Движение на радианта: виж Таблица 6 (страница 23);
v∞ =            70 км/с; r = 3.0;
TFC:            α = 090°, δ = +20° и α = 125°, δ = +20° (β > 20° S)

Слаб източник, чиито характеристики и активност почти напълно съвпадат в тези на Орионидите, така че особено внимание ще се отделя на разделянето на метеорите от двата радианта, най-вече с телескопични и видео, но също и с визуални наблюдения. Слабата старееща Луна ще представлява известно затруднение за наблюдателите след полунощ, но това не пречи да се добие значително количество данни от двете полукълба: северните наблюдатели ще се радват на по-удобна височина на радианта, но пък Луната за наблюдателите от южното полукълбо ще изгрее по-късно.

Ориониди (ORI)

Период на активност: 2 октомври—7 ноември; Максимум: 21 октомври (λ = 208°); ZHR = 23;
Радиант: 	α = 095°, δ = +16°; Движение на радианта: виж Таблица 6 (страница 23);

v∞ = 		66 ÐºÐ¼/с; r = 2.5;
TFC: 		α = 100°, δ = +39° и α = 075°, δ = +24° (β > 40° N); или 
			α = 080°, δ = +01° and α = 117°, δ = +01° (β < 40° N).

Октомврийското новолуние почти идеално съвпада с максимума на Орионидите тази година. Радиантът на потока, близо но небесния екватор, се намира на удобна височина над хоризонта около полунощ, за наблюдатели и от двете полукълба: за северните наблюдатели кулминира малко преди полунощ, което прави потока достъпен за наблюдение на практика от цялото земно кълбо. Аудриус Дубиетис направи подробен анализ на данните на IMO за периода 1984-2001 и началото на 2003, което доведе лека промяна в данните за ZHR и r. И двете величини не са постоянни в изучавания интервал, като максималното ZHR варира ~14-30. Освен това, изглежда се потвърждава, 12-годишна периодичност, за която се съобщава от началото на ХХ век, което пък означава, че трябва да се наблюдава повишена активност в периода 2008-2010, и ZHR около 20-25 тази година. Постоянно се потвърждава, че Орионидите имат няколко по-малки максимума, освен главния, които дават на практика постоянна активност на потока в нощите около главния максимум. През 1993 и 1998 беше наблюдаван подмаксимум, при който активността почти достигна тази на главния максимум. Всички наблюдения биха били особено плодотворни в този период, още повече че близката но новолуние Луна няма да осветява небето. В миналото са докладвани няколко вторични радианта, но скорошни подробни видео-наблюдения показват, че радиантът има доста по-проста структура, което показва, че се появяват сериозни затруднения за наблюдателите при определянето на точното положение на този радиант.

Леониди (LEO)

Период на активност:         14 —21 ноември; Максимум: 17 ноември, 20ч50мин UT (λ = 235°27), вижте уточненията в текста; ZHR = 10 —100+?;
Радиант:        α = 153°, δ = +22°; Движение на радианта: виж Таблица 6 (страница 23);
v∞ =            71км/с; r = 2.9;
TFC:            α = 140°, δ = +35° и α = 129°, δ = +06° (β > 35° N); or
                α = 156°, δ = -03° и α = 129°, δ = +06° (β < 35° N).
PFC:            α = 120°, δ = +40° преди 0h местно време (β > 40° N);
                α = 120°, δ = +20° преди 4h местно време и 
                α = 160°, δ = 00° след 4h местно време (β > 00° N);
                α = 120°, δ = +10° след 0h местно време и α = 160°, δ = -10° (β < 00° N).

Както и показа случилото се през 2003 и 2004, когато бяха наблюдавани завишени ZHR ~ 20—40, интересът към този поток не спада, въпреки че отмина периодът на метеорни дъждове, породени от преминаването през перихелий на родителското тяло, кометата 55P/Темпъл-Тътъл. През тази година, вероятно, също ще се наблюдава повишена активност, с изчислени ZHR ~100-150. Даденият по-горе момент е моментът на преминаване на Земята над орбитата на родителското тяло, и доколкото е възможно данните от предните години да се използват като индикация за бъдещата активност, свързаните източници ще бъдат напълно погълнати от главния. Изчисленията, основани на изследвания на Роб МакНаут и Дейвид Ашър, показват завишена активност (но не и дъжд!) на метеорния поток, дължаща се от кометен рой, оставен от кометата през 1933. Предизчисленият момент на максимум е на 4h45m UT на 19 ноември. Последващи изледвания на Еско Лиитинен и Том ван Фландерн дават минимална разлика в момента на максимум (4h48m UT), което на практика потвърждава напълно предните изчисления. Радиантът се издига на удобна височина около полунощ местно време (малко по-късно за наблюдатели от южното полукълбо), което, в съчетание в новолунието, осигурява много добри условия за метеорни наблюдения през по-голямата част от наблюдателните нощи. Максимум, близък до преминаването на Земята над орбитата на 55P, би поставил в по-добро положение наблюдатели, разположени в Азия, но пък вероятните завишени часови числа биха облагоприятствали и наблюдатели от двете Америки и на изток, до Африка и Европа. Не се изключва и появата на други максимуми(следете редовно новостите в WGN, IMO-news еmailing list). Наблюдателите се насърчават да следят за активността на метеорния поток през целия период на неговата активност, доколкото метеорологичните условия го позволяват. Наблюдения с всякакви средства са добре дошли.

α-Моноцеротиди (AMO)

Период на активност:         15 —25 ноември; Максимум: 21 ноември, 21ч05мин UT (λ = 239°32);
ZHR =           променливо, обикновено  ~ 5, но прояви на висока активност са давали ZHR  ~ 400+
Радиант:        α = 117°, δ = +01°; Движение на радианта: виж Таблица 6 (страница 23);

v∞ =            65 км/с; r = 2.4;
TFC:            α = 115°, δ = +23° и α = 129°, δ = +20° (β > 20° N); or
                α = 110°, δ = -27° и α = 098°, δ = +06° (β < 20° N).

Друг метеорен поток, проявяващ активност към края на календарната година. За последно силна активност се е проявявала през 1995 (максимално EZHR, ~ 420, което е продължило 5 минути. Цялото събитие е продължило не повече от половин час). Множество наблюдатели от цяла Европа са наблюдавали и докладвали наблюденията си, което е позволило да се осъвременят параметрите на потока. До 2005 не беше ясно дали предполагаемата 10-годишна периодичност на активността наистина съществува. Въпреки наблюденията от 2005, наблюдателите се окуражават да продължат със следенето на потока, в случай на други неочаквани събития. Новата Луна на 20 ноември дава идеален повод за провеждане на наблюдения. Радиантът достига удобни положения и в двете полукълба след 23 часа местно време, така че моментът на максимум идва в момент, удобен за наблюдение най-вече от наблюдателите в източна Европа, източна Африка и части от Азия.

Геминиди (GEM)

Период на активност: 7 —17 декември; Максимум: 14 декември, 10ч45мин UT (λ = 262°2) ± 2.3h; 
ZHR =           120;
Радиант:        α = 112°, δ = +33°; Движение на радианта: виж Таблица 6 (страница 23);
v∞ =            35 км/с; r = 2.6;
TFC:            α = 087°, δ = +20° и α = 135°, δ = +49° before 23h местно време,
                α = 087°, δ = +20° и α = 129°, δ = +20° after 23h местно време (β > 40° N);
                α = 120°, δ = -03° и α = 084°, δ = +10° (β < 40° N).
PFC:            α = 150°, δ = +20° и α = 060°, δ = +40° (β > 20° N);
                α = 135°, δ = -05° и α = 080°, δ = 00° (β < 20° N).

Един от най-красивите метеорни потоци, наблюдаем в наши дни. Тази година, на 14 декември, Луната(която се намира във фаза последна четвърт), ще изгрее около половин до един час след полунощ, така че ще представлява малка пречка за метеорните наблюдатели. Открива се прекрасна, особено за северните наблюдатели, възможност за наблюдения на неосветено от лунна светлина небе, преди полунощ местно време: радиантът на Геминидите преминава през горна кулминация около 2ч местно време, достатъчно отдалечен на север от небесния екватор, изгрява в ранните часове на вечерта и достига удобна височина в часовете непосредствено след залеза. Ð’ южното полукълбо, радиантът достига удобна височина едва около полунощ местно време. Но дори и от южното полукълбо, този красив поток дава ярки, средно-бързи метеори: гледка, възнаграждаваща упоритостта на наблюдателите, какъвто и наблюдателен метод да използват. Максимумът, през последните две десетилетия, дава признаци на променливост, в часовите числа и моментът на максимум, но надеждни данни от последните две години дават момент на максимум в рамките 2ч20мин от дадения по-горе. Предвидения момент на максимум прави най-благоприятни за наблюдение места, разположени от Далечния Изток до Северна и Централна Америка. По-ранно или по-късно настъпване на максимума ще облагоприятства съответно по-източни или по-западни географски дължини. Поради настъпило разпределение по маса в метеорния рой, слабите , телескопични метеори ще бъдат най-изобилни при λ + 1° (около 1 ден след визуалния максимум, като телескопичните данни показват, че радиантът има издължена форма, вероятно с три под-радианта. Особено полезни ще са по-нататъшни изследвания на тази тема.

Кома Беренециди (COM)

Период на активност:      12 декември —23 януари; Максимум:20 декември (λ = 268°); ZHR = 5;
Радиант:        α = 175°, δ = +25°; Движение на радианта: виж Таблица 6 (страница 23);
v∞ =            65 км/с; r = 3.0;
TFC:            α = 180°, δ = +50° и α = 165°, δ = +20° before 3h local time,
                α = 195°, δ = +10° и α = 200°, δ = +45° after 3h local time (β > 20° N).

Този малък метеорен поток се обикновено се наблюдава покрай наблюденията на Геминиди и Квадрантиди, но се нуждае от повече наблюдения, най-вече за да се определи точно неговият максимум. Потокът е на практика ненаблюдаем от южното полукълбо, така че единствения ни шанс да подобрим знанията си за потока е, наблюдателите от северното полукълбо, въпреки студа, да ни предоставят наблюдателни данни за потока. Радиантът е на удобна височина над хоризонта, и тази година максимумът съвпада с новолунието, което осигурява идеални условия за наблюдението му.

Урсиди (URS)

Период на активност:        17 —26 декември; Максимум:22 декември, 19h UT (λ = 270°7);
ZHR =           10 (понякога достига до 50);
Радиант:        α = 217°, δ = +76°; Движение на радианта: виж Таблица 6 (страница 23);
v∞ =            33 км/с; r = 3.0;
TFC:            α = 348°, δ = +75° и α = 131°, δ = +66° (β > 40° N);
                α = 063°, δ = +84° и α = 156°, δ = +64° (β = 30° to 40° N).

Много малко наблюдаван северен поток, който е произвел две значителни прояви на висока активност през последните 60 години, през 1945 и 1986. Докладвани са и по-скорошни прояви на относително висока активност: през 1988, 1994 и 2000. Други подобни събития могат лесно да убягнат от наблюдателите, главно поради традиционно лошите метеорологични условия по това време на годината. Всички наблюдателни средства могат да бъдат използвани с еднакъв успех: повечето метеори от този поток са слаби, но при положение, че са правени толкова малко изследвания на потока, нищо не може да се твърди със сигурност. Радио максимумът през 1996 е бил на λ = 270°8, което показва, че максимумът през 2006-та може да се случи малко по-късно, на 22 декември, 21ч30мин UT. Високата активност през 2000-та (видеонаблюденията даваха EZHR ~ 90) беше на λ = 270°78 (което съответства на 22 декември 2006, 21ч UT), но визуалната активност е била доста по ниска: ZHR ~ 30. Радиантът на Урсидите не залязва за северните ширини (следователно не изгрява за южните): преминава през горна кулминация след разсъмване, и се намира на удобна височина към края на нощта. Условията за наблюдение са идеални от гледна точка на близкото до момента на максимум новолуние. Ако максимумът се прояви в предвидения час, момента на максимум ще постави в най-удобна позиция наблюдателите, разположени между Европа и Африка от една страна, и тези от Далечния Изток от друга.