Календар на метеорните потоци

Календарът на метеорните потоци се съставя от Алистър МакБет, на основата на Монография №2 на IMO Ръководство за визуални метеорни наблюдения (Handbook for Visual Meteor Observers, под редакцията на Райнер Арлт, Юрген Рентдел и Алистър МакБет, IMO, 1995). Всяка година се включват нови актуални данни от проведените през годината изследвания за активността на метеорните потоци.

Превод на български: Петър Тодоров

Подготвил за WWW: Люк Бастиенс

Основата на този календар е Работният списък на визуалните метеорни потоци (виж Таблица 5), който, благодарение на наблюденията, събирани в Базата данни с визуални метеорни наблюдения на IMO, се е превърнал в най-подробния работен списък за наблюдателите на метеорни потоци. Но дори и този списък не е изчерпателен, понеже не всички потоци могат да бъдат наблюдавани визуално, а други могат да бъдат различени, от другите потоци и от спорадичните метеори, едва след прецизни фотографски, телескопични, радио или видео наблюдения.

Целите на Международната метеорна организация (IMO) са да насърчава наблюденията, да събира резултатите от тях, да извършва надлежните изследвания и да публикува получените анализи, с цел да обобщи наблюденията от цялата планета и да подобри знанията ни за метеорните роеве, пресичащи земната орбита. Резултатите, получени от неколцина наблюдатели, разпръснати по земното кълбо, не могат да ни доставят необходимите за цялостното разбиране на динамиката на метеорните потоци данни, но благодарение на усилията на метеорните наблюдатели по цялата Земя, докладващи от 1988 своите наблюдения на IMO, днес знаем толкова много за тези явления. Това, разбира се, не е повод за самодоволство, но само поради упоритостта на всички наблюдатели днес имаме по-пълна от всякога представа за метеорните роеве, които среща Земята по орбитата си. За да бъдат плодотворни усилията на всички наблюдатели, те трябва да следват стандартизираната методика, изработена от Международната метеорна организация, и да докладват своите наблюдения на съответната комисия във възможно най-кратък след наблюденията срок.

Визуалните и фотографските наблюдения остават най-популярни сред наблюдателите, въпреки че провеждането им може да бъде възпрепятствано от неудобни фази на Луната и най-вече от неблагоприятни метеорологични условия. Телескопичните наблюдения не са толкова популярни, но те позволяват получаването на по-фини структури на радианта, както и засичането на по-слаби метеорни потоци. Все повече наблюдатели провеждат и видеонаблюдения, и техните усилия започват да дават ползотворни резултати. Тези наблюдения имат своите предимства и недостатъци пред фотографските и телескопичните наблюдения, но тяхното провеждане става от все по-голяма важност за метеорната наука. Радиоантените могат да се използват по всяко време на денонощието, без да се влияят от метеорологичните условия, фазите на Луната и са единствените, които осигуряват 24 часа данни за активността на потоците. Също така, с този тип наблюдения могат да се отчитат метеорни тела от всякакви размери, от най-големите, произвеждащи болиди (обикновено докладвани и от фотографски и видео патрули и визуални наблюдатели), до най-малките, видими само с радиоприемници и телескопи метеори.

Както и където можете, наблюдавайте. Пожелаваме Ви ползотворна работа и очакваме Вашите данни.

Чисто небе и успех в наблюденията!