ТънкиÑÑ‚ Ñърп на раÑÑ‚Ñщата Луна благоприÑÑ‚Ñтва наблюдениÑта на Квадрантидите в началото на Ñнуари, а Луната във фаза първа четвърт ще позволи наблюдениÑта на Ð²ÑŠÐ·Ð¼Ð¾Ð¶Ð½Ð¸Ñ Ð¼Ð°ÐºÑимум на алфа-Кентавридите в началото на февруари. Пълната Луна прави невъзможно наблюдението на двата макÑимума на потока делта-Канкриди - Ñ‚Ñ€Ð°Ð´Ð¸Ñ†Ð¸Ð¾Ð½Ð½Ð¸Ñ Ð½Ð° 17 Ñнуари и друг, по-малък, на 11-ти. Това обаче не Ñе отнаÑÑ Ð·Ð° делта-Леонидите в ÐºÑ€Ð°Ñ Ð½Ð° февруари. РазÑеÑÐ½Ð¸Ñ ÐµÐºÐ»Ð¸Ð¿Ñ‚Ð¸Ñ‡ÐµÐ½ ÐºÐ¾Ð¼Ð¿Ð»ÐµÐºÑ Ð’Ð¸Ñ€Ð³Ð¸Ð½Ð¸Ð´Ð¸, дейÑтващ от ÐºÑ€Ð°Ñ Ð½Ð° Ñнуари до Ñредата на април, дава Ñлаби и трудни за наблюдение макÑимуми през март и в началото на април. По време на интереÑÐ½Ð¸Ñ Ð·Ð° наблюдение период в ÐºÑ€Ð°Ñ Ð½Ð° Ñнуари и началото на февруари фазата на Луната ще е поÑледна четвърт, което ще предÑтавлÑва извеÑтно затруднение за наблюдателите, но ще позволи да Ñе наблюдава най-Ð²Ð°Ð¶Ð½Ð¸Ñ Ð´Ñл от този период - 20-27 Ñнуари. Ð’ Ñредата на март (около 13 или 17-ти) Ñе очертава пик на гама-Ðормидите, невъзможен за наблюдение поради неудобната фаза на Луната. Приблизително изчиÑлениÑÑ‚ макÑимум на двата дневни радиопотока за това тримеÑечие Ñа: Каприкорниди/Сагитариди - 1 февруари, 14ч.UT и хи-Каприкорниди - 13 февруари, 15 ч.UT. Скорошни Ñ€Ð°Ð´Ð¸Ð¾Ð½Ð°Ð±Ð»ÑŽÐ´ÐµÐ½Ð¸Ñ Ð¿Ð¾ÐºÐ°Ð·Ð²Ð°Ñ‚, че макÑимума на [Cap/Sgr] Ñе колебае между 1 и 4-ти февруари, а активноÑтта около Ð¾Ñ‡Ð°ÐºÐ²Ð°Ð½Ð¸Ñ Ð¿Ð¸Ðº на хи-Каприкорнидите Ñе очертава Ñлаба, а макÑимума измеÑтен Ñ ÐµÐ´Ð¸Ð½ ден напред. Радиантите и на двата потока Ñе намират на по-малко от 10-15° от Слънцето, така че не могат да Ñе извършват визуални Ð½Ð°Ð±Ð»ÑŽÐ´ÐµÐ½Ð¸Ñ Ð´Ð¾Ñ€Ð¸ и от южното полукълбо. ОÑвен тези познати радианти, възможно е очакваното преÑичане на Ð¼ÐµÑ‚ÐµÐ¾Ñ€Ð½Ð¸Ñ Ñ€Ð¾Ð¹, породен от дългопериодичната комета Таго-Сато-КоÑака (C/1969T), да породи метеорна активноÑÑ‚ около 6ч 20мин на 2-ри Ñнуари, но Ñамо наблюдателите от южното полукълбо ще могат да наблюдават този поток. СъглаÑно изчиÑлениÑта, публикувани от ЕÑко Литинен и Питър ДжениÑкънÑ, техниÑÑ‚ радиант би трÑбвало да Ñе намира в Ñъзвездието Прав ъгъл, Ñ Ð¿Ñ€Ð¸Ð±Ð»Ð¸Ð·Ð¸Ñ‚ÐµÐ»Ð½Ð¸ координати α = 231°, δ = -57° и λ = 281°633. (Ðай-близката "Ñрка" звезда е β КомпаÑ, но пък α Кентавър е Ñамо на 6-7°). ЗаÑега нÑма данни за активноÑÑ‚ на потока, възможно е и да нÑма никаква активноÑÑ‚, но пък разÑтоÑнието между Ð¼ÐµÑ‚ÐµÐ¾Ñ€Ð½Ð¸Ñ Ñ€Ð¾Ð¹ и ЗемÑта нÑма да е голÑмо - Ñамо около 0.00028 аÑтрономичеÑки единици (около 42 000 км). Ð’ такива Ñлучаи, изчиÑлениÑÑ‚ радиант може да Ñе използва единÑтвено като ориентир, и вÑички метеори от този поток трÑбва да Ñе нанаÑÑÑ‚ на карти или да Ñе запазват чрез други наблюдателни методи за по-къÑни анализи. Радиантът не залÑзва за георграфÑки ширини по-големи от 35°юж. ш. и за щаÑтие Луната е близо до новолуние.
Период на активноÑÑ‚: 1 —5 Ñнуари; МакÑимум: 3 Ñнуари, 18ч.20мин.УТ (λ = 283°16); ZHR = 120 (Ð¸Ð·Ð¼ÐµÐ½Ð¸Ñ Ñе между ~ 60 —200); Радиант: α = 230°, δ = +49°; Движение на радианта: виж Таблица 6 (Ñтраница 23); v = 41 км/Ñ; r = 2.1 за макÑимума, но не Ñа поÑтоÑнни; TFC: α = 242°, δ = +75° и α = 198°, δ = +40° (β > 40° Ð). PFC: преди 0ч меÑтно време α = 150°, δ = +70°; Ñлед 0ч меÑтно време α = 180°, δ = +40° и α = 240°, δ = +70° (β > 40° Ð).
Ðовата година започва Ñ Ð²Ð¿ÐµÑ‡Ð°Ñ‚Ð»Ñващото завръщане на Квадрантидите за наблюдателите от Северното полукълбо, като Ð¾Ñ‡Ð°ÐºÐ²Ð°Ð½Ð¸Ñ Ð¼Ð°ÐºÑимум е около 18ч.20мин. UT на 3/4 Ñнуари. Луната нÑма да предÑтавлÑва проблем за наблюдателите, тъй като ще залезе през първата половина на вечерта (Луната е във фаза първа четвърт, близо до новолунието на 31 декември 2005-та). Радиантът Ñе намира в Ñеверните чаÑти на Ñъзвездието Воловар и за повечето наблюдатели от Ñеверното полупълбо не залÑзва, но пък Ð½Ð°Ð±Ð»ÑŽÐ´ÐµÐ½Ð¸Ñ Ð¼Ð¾Ð³Ð°Ñ‚ да Ñе извършват едва Ñлед полунощ когато радиантът Ñе издигне доÑтатъчно над хоризонта и ще продължи да Ñе издига поне до наÑтъпването на ÑÑƒÑ‚Ñ€ÐµÑˆÐ½Ð¸Ñ Ð¿Ð¾Ð»ÑƒÐ¼Ñ€Ð°Ðº. Ðай-благоприÑтно за Ð½Ð°Ð±Ð»ÑŽÐ´ÐµÐ½Ð¸Ñ Ñ‰Ðµ е в Ð”Ð°Ð»ÐµÑ‡Ð½Ð¸Ñ Ð¸Ð·Ñ‚Ð¾Ðº, ако разбира Ñе изчиÑÐ»ÐµÐ½Ð¸Ñ Ð¼Ð¾Ð¼ÐµÐ½Ñ‚Ð° на макÑимум Ñъвпадне Ñ Ð½Ð°Ð±Ð»ÑŽÐ´Ð°Ð²Ð°Ð½Ð¸Ñ. За наблюдателите от южното полукълбо оÑтава интереÑната възможноÑÑ‚ да наблюдават евентуални дълги метеори, но ползотворни Ð½Ð°Ð±Ð»ÑŽÐ´ÐµÐ½Ð¸Ñ Ð¾Ñ‚ тези географÑки ширини Ñа невъзможни.
ИзчиÑлениÑÑ‚ макÑимум Ñе базира на данните на IMO от най-добре наблюдаваниÑÑ‚ макÑимум (този от 1992-ра), който от 1996-та Ñе потвърждава поÑтоÑнно и от голÑма чаÑÑ‚ от радионаблюдениÑта. СамиÑÑ‚ макÑимум е краткотраен, и може да бъде пропуÑнат дори и при кратко влошаване на времето, нещо обичайно за наблюдателите от Ñеверното полукълбо. Това може би е главната причина за Ñилните ÐºÐ¾Ð»ÐµÐ±Ð°Ð½Ð¸Ñ Ð½Ð° ÑтойноÑтите на ZHR от година на година, но е възможно да ÑъщеÑтвуват и колебаниÑ, дължащи Ñе на реални процеÑи в Ð¼ÐµÑ‚ÐµÐ¾Ñ€Ð½Ð¸Ñ Ñ€Ð¾Ð¹: през 1998-ма, например, Ñе наблюдаваха виÑоки зенитни чаÑови чиÑла за повече от два чаÑа. Допълнително уÑложнение внаÑÑ Ð¸ фактът, че маÑовото разпределение на чаÑтиците в Ð¼ÐµÑ‚ÐµÐ¾Ñ€Ð½Ð¸Ñ Ñ€Ð¾Ð¹ дава като резултат разлика от 14 чаÑа между макÑимума на Ñлабите метеори (радио и телеÑкопични) и макÑимума на Ñрките (фотографÑки и визуални). Ðеколкократно Ñлед 2000-ната, но не през вÑÑка година, Ñе проÑвÑва и макÑимум, отчетен при радионаблюдениÑ, между 9-12 чаÑа Ñлед Ð²Ð¸Ð·ÑƒÐ°Ð»Ð½Ð¸Ñ Ð¼Ð°ÐºÑимум. Тази година той би могъл да Ñе потвърди и Ñ Ð²Ð¸Ð·ÑƒÐ°Ð»Ð½Ð¸ наблюдениÑ, като най-благоприÑтни меÑта за неговото Ð½Ð°Ð±Ð»ÑŽÐ´ÐµÐ½Ð¸Ñ Ñа Европа, Северна Ðфрика и Ð‘Ð»Ð¸Ð·ÐºÐ¸Ñ Ð¸Ð·Ñ‚Ð¾Ðº.
Минали Ð½Ð°Ð±Ð»ÑŽÐ´ÐµÐ½Ð¸Ñ Ð¿Ð¾ÐºÐ°Ð·Ð²Ð°Ñ‚, че радианта е Ñилно разÑеÑн, когато активноÑтта не е Ñилна, и Ñе Ñвива по време на макÑимума, като това най-вероÑтно Ñе дължи на изключително ниÑката активноÑÑ‚ извън чаÑовете на макÑимума. ОÑобено полезни за изучаване на потока ще Ñа фотографÑки и видео Ð½Ð°Ð±Ð»ÑŽÐ´ÐµÐ½Ð¸Ñ Ð¾Ñ‚ 1-5 Ñнуари на базата на предÑтавените по-горе TFC и PFC. От голÑма важноÑÑ‚ ще Ñа и визуалните зариÑовки и телеÑкопичните наблюдениÑ.
Период на активноÑÑ‚: 28 Ñнуари — 28 февруари; МакÑимум: 8 февруари , 5ч.UT (λ = 319°2); ZHR = променливо, обичайно ~ 6, но е въжможно и >25; Радиант: α = 210°, δ = -59°; Движение на радианта: виж Таблица 6 (Ñтраница 23); v = 56 км/Ñ; r = 2.0;
Ðлфа-кентавридите би трÑбвало да Ñа един от главните зимни потоци за наблюдателите от южното полукълбо, за което Ñе Ñъди предимно по Ñкорошни наблюдениÑ, даващи, по общо мнение, много Ñрки метеори, чеÑто и болиди(обекти не по-Ñлаби от -3.0 звездна величина), най чеÑто оÑтавÑщи и Ñледи. Зенитното чаÑово чиÑло в макÑимум варира между 5 и 10, но намалÑва Ñпоред Ñкорошните неÑиÑтематични наблюдениÑ. През години като 1974 и 1980 зенитните чаÑови чиÑла за доÑтигали между 20 и 30. Както и при други южни потоци въпроÑите Ñа повече от дадените отговори, така че данните не Ñа доÑтатъчни, за да Ñе даде прогноза за активноÑтта на Ð¼ÐµÑ‚ÐµÐ¾Ñ€Ð½Ð¸Ñ Ð¿Ð¾Ñ‚Ð¾Ðº. Ðеобходимо е вÑÑка възможноÑÑ‚ за визуални, фотографÑки и видео Ð½Ð°Ð±Ð»ÑŽÐ´ÐµÐ½Ð¸Ñ Ð´Ð° бъде използвана. Радиантът не залÑзва за по-голÑмата чаÑÑ‚ от наÑелението на южното полукълбо и Ñе издига доÑтатъчно над хоризонта още рано вечерта. РаÑÑ‚Ñщата Луна ще залезе между полунощ и 1ч. меÑтно време, което дава на възможноÑÑ‚ тази година да Ñе набави голÑмо количеÑтво Ð¸Ð½Ñ„Ð¾Ñ€Ð¼Ð°Ñ†Ð¸Ñ Ð·Ð° потока, ако, разбира Ñе, небето е ÑÑно.
Период на активноÑÑ‚: 15 февруари —10 март; МакÑимум: 24 февруари (λ = 336°); Радиант: α = 168°, δ = +16°; Движение на радианта: виж Таблица 6 (Ñтраница 23); v = 23 км/Ñ; r = 3.0; TFC: α = 140°, δ = +37° и α = 151°, δ = +22° (β > 10° N); α = 140°, δ = -10° и α = 160°, δ = 00° (β < 10° N).
Възможно е този малък метеорен поток да е разновидноÑÑ‚ на ранни Виргиниди. ÐктивноÑтта е обичайно ниÑка, а метеорите Ñа предимно Ñлаби, което прави потока оÑобено подходÑщ за телеÑкопични наблюдениÑ. Визуалните наблюдатели трÑбва да отбелÑзват Ñ Ð¾Ñобено внимание вÑеки делта-Леонид, така че той да може да бъде различен от метеори, идващи от разположените наблизо радианти на различните виргиниди, както и от Ñпорадичните метеори. Въпреки по-удобното положение на наблюдателите от Ñеверното полукълбо, наблюдателите на юг от екватора ще могат да наблюдават и другите радианти в Дева, което улеÑнÑва отличаването на метеорите от различните потоци. Ð’ нощта на макÑимума, Ñтареещата Луна изгрÑва около половин Ñ‡Ð°Ñ Ð¿Ñ€ÐµÐ´Ð¸ наÑтъпването на ÑƒÑ‚Ñ€Ð¸Ð½Ð½Ð¸Ñ Ð¿Ð¾Ð»ÑƒÐ¼Ñ€Ð°Ðº за наблюдателите от южното полукълбо и Ñъвпада Ñ Ð½Ð°Ñтъпването на полумрака за наблюдателите на Ñевер, тоеÑÑ‚ нÑма нÑма да предÑтавлÑва Ñериозна пречка за наблюдателите. Радиантът на делта-Леонидите ще бъде видим през цÑлата нощ.